АктуалноГрадътНовини

Върнаха Кудоглу на центъра. „Поправихме една историческа несправедливост“

„В този светъл за нас българите празничен ден, сме се събрали тук на Централната алея в най- красивата градина на Пловдив „Цар Симеон“, където са паметниците на толкова достойни българи, за да поправим една историческа несправедливост!“

Тези думи използва Стефан Шивачев – дългогодишен директор на Историческия музей при връщането на паметника на Димитър Кудоглу обратно в Цар Симеоновата градина. Тук е поставен бюстът от скулптора Мина Иванов на огромния дарител през 1940 година, където обаче остава само няколко години. След 9 септември 1944 година паметникът е преместен в покрайнините на Пловдив от автентичното му място, избрано да бъде непосредствено до „Дома на здравето – Кудоглу“. Малко по-късно самата благотворителна организация е закрита, а след 20-ина години и красивата сграда ще бъде съборена от комунистическата власт.

Освен Шивачев, слово прочетоха кметът Здравко Димитров и наследникът Петър Братанов. След това бе премахнат и белия плат над бюста.

Събитието бе уважено от множество пловдивчани, дошли в Цар Симеоновата градина. Паметникът е поставен в една от централните алеи на парка, в близост до паметника на Гюро Михайлов и фонтаните до площад „Централен“.

Ето и част от словото на д-р Шивачев:

От есента на 1939 г. Димитър Кудоглу идва да живее в Пловдив. Тук, на балкона на дома на неговите роднини, месец преди смъртта си, той произнася паметните думи: „Душата ми се пълни, като гледам Дома. Това е моята истинска рожба“.

Пловдивчани ще запомнят този нисък, добре облечен човек с готовността да подкрепи всеки, който се е обръщал за помощ към него. Затова и всички го наричат „Благодетеля“.

Веднага след смъртта и погребението на Димитър Кудоглу по решение на Общинския съвет скулпторът Мина Иванов създава този бюст, който през 1940 г. е поставен в източния край на градината „Цар Симеон“ срещу Дома на благотворителността и народното здраве. Така Димитър Кудоглу „застава“ в паметта на града редом до Георги Раковски, Христо Ботев, Васил Петлешков. Превратностите в историческата съдба на България, само четири години по-късно, довеждат до коренна промяна. През 1951 г. е закрита фондацията „Дом на благотворителността и народното здраве“ с възмутителната формулировка, че „трябва да се отменят законите от миналото, които само на думи предвиждат унизителни за трудещите се благотворителни мероприятия“. Новото общество се изгражда на други принципи и няма нужда от благотворителност.

През месец май 1951 г. пловдивчани са потресени от разрушаването на бюст-паметника на Димитър Кудоглу в градината „Цар Симеон“. В гневно писмо до председателя на Градския народен съвет членът на ефорията на Дома Недко Каблешков пише: „Какво зло е сторил този покойник, та се изхвърля по такъв начин бюстът, поставен там още през 1940 г. със средства на бившия Градски съвет? Още на следващата сутрин там беше посадена трева, за да не личи даже де е бил…“ Чак на 8 септември се получава отговор, че Градският народен съвет счита за най-подходящо бюстът да бъде поставен във фоайето на сградата на Дома, тъй като за него няма място в откритите градски пространства.

През 1973 г. в управленските среди на Пловдив се ражда идеята да се разшири съществуващата Централна поща. Така ще бъде построен още един монументален паметник на социализма. А и ще бъде доизличена паметта за благодетелния човек Димитър Кудоглу, като се събори сградата на неговия Дом на благотворителността и народното здраве. Тя просто е на пътя на грандоманските планове на управляващите. С разрушаването на сградата и това място на бюст паметника се оказва неудобно.

Но в обществената памет на Пловдив Благодетелят Димитър Кудоглу и неговия Дом на благотворителността и народното здраве имат неизиличимо место. За пръв път след края на 40-те години тогава в Пловдив се организира протестна акция за спасяване сградата на Дома. Своята достойна позиция заявяват в подписка архитекти, инженери, много граждани. Бюстът на Димитър Кудоглу е приет на съхранение в градската художествена галерия и днес отново ще заеме своето място в най-красивата градина на Пловдив.

Нека считаме това като забележителен ден за опазване историческата памет на Пловдив, като стъпка към връщане паметта за Дома на благотворителността и народното здраве. Защото на Димитър Кудоглу ние дължим толкова много. Защото и днес са ни необходими понятия като милосърдие, благотворителност, благодетели.

снимки: Община Пловдив отдел „Култура“

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

3 коментари

  1. Сградата на Кудоглу беше унищожена заради разширението на Пощата от архитект Желязко Стойков, който въпреки завидното си положение, не беше комунист.

  2. Защо паметникът не е до сградата на Пощата, на Главната, където му е мястото?
    Защото кметът и общината е трябвало да свършат известна работа, а това не е по техните сили…

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина