Източник: Lost in Plovdiv
В свят, в който всичко се случва на скорост, Христо и Нина Войводови съзнателно са избрали бавния път – този на занаятчийството, на ръчната изработка, на детайла, който не може да бъде автоматизиран. Ателието им в Капана реално е работилница, където обувките носят характер, а всяко изделие е история с уважение към материята и стремеж към устойчивост.
Те са пазители на една традиция, но и нейни съвременни преводачи. В изделията, които правят, няма нито капка еднодневност, но има идея за това как се създава нещо, което да служи дълго, да остарява красиво и да оставя следа, но не и отпадък.
Обувките на MBG Ателиe отстояват друг ритъм на живот. Такъв, в който тишината на ръчната работа е по-силна от шума на бързото потребление. В това интервю говорим за занаята като лична отговорност, за Капана като живо място и за устойчивото потребление като начин на мислене.
1. Нина и Христо, вие сте двойка в живота и успешен тандем в ателието. Коя е магията, която ви събра и която ви държи заедно?
Христо: Запознахме се на панаир на занаятите. Аз представях моя занаят, а Нина представяше своето изкуство – художествен текстил. Бяхме двама различни, млади майстори, но с еднакво влечение към занаята, към детайла, към истинското в материала. Може би това ни събра – че гледаме в една и съща посока: към смисъла и създаването на нещо смислено и красиво, което остава.
Нина: После така стана, че Капана ни въвлече в мрежата си от светлини, красота, емоции. И ето ни, … години още тук и все така заедно.
2. Какво ви привлече към кожарството и как започна пътят на MBG Ателиe?
Христо: Кожарството е занаят, който носи хилядолетна памет. От най-ранните човешки общности до модерния свят кожата е защитавала, обличала, служила. Тя е материал, който няма равен по здравина, гъвкавост, способност да диша и да oстарява красиво. За мен работата с кожа беше естествен избор. Уникално е усещането да работиш с парче кожа, да овладееш характера ѝ, да твориш, за да разкриваш красотата ѝ.
MBG Ателиe започна като малка работилница, а днес вече 20 години е част от Капана. Тук обувките, коланите и чантите ни са знак за качество и за уважението към това, което се прави с ръце и остава за дълго.
Нина: Аз идвам от семейство, в което занаятът и по-точно работата с художествен текстил се предава от поколения. За мен тъкането и работата с материи са начин да предавам традиция и емоция. В ателието нашите занаяти се срещнаха и се преплетоха. Както и ние двамата.
3. Какво означава да бъдеш майстор кожар в съвременния свят?
Христо: Означава да избираш бавния път в свят, който бърза. Означава да правиш нещо с ръцете си, което остава. За мен това е любов към естествения материал – да усетиш кожата, да намериш нейната форма и да я превърнеш в обувка, в портфейл или пък колан, които ще служат и радват човека. Майсторството е и да измисляш нови модели, да експериментираш, да създаваш нещо уникално. А ние сме специалисти в това.
Нашата работа е и отговорност, и призовавам всеки да помисли: иска ли да има неща, които още утре ще се превърнат в отпадък? В свят на свръхпотребление аз вярвам в онова, което остава и дори с времето става по-красиво.
4. Как комбинираш традиционните техники с модерните изисквания за устойчивост?
Христо: За мен устойчивостта не е мода, а естествена част от занаята. Кожарството винаги е било свързано с използване на материала умно и оптимално.
Комбинирам старите техники – ръчното кроене, шиене, щамповане – с модерни практики като екологични бои, минимален отпадък и употреба на малки парчета кожа. Традицията е в ръцете, но устойчивостта е в мисленето.
5. Как виждате бъдещето на занаятите в Капана и в частност на вашето ателие?
Христо: Вярвам, че бъдещето на занаята е в това да запазиш традицията и смисъла му, но и да му дадеш ново лице. MBG Ателиe ще продължи да съществува като място, където се създават качествени и уникални кожени изделия, които остаряват красиво и носят история. Иска ми се все повече млади хора да влизат в работилници, да се докосват до материала, да усетят радостта да правиш нещо с ръцете си. Капана е идеалното място за това. Капана диша чрез креативните хора и е живо доказателство, че занаятите имат бъдеще.
Нина: Аз виждам бъдещето като преплитане между традицията и новите идеи, между занаятите и другите креативни индустрии. Капана е сцена, на която всеки може да покаже какво умее, и това ни прави част от обща тъкан. За мен е важно MBG Ателиe да продължи да бъде не просто магазин или работилница, а пространство за срещи, за обмен на идеи, за вдъхновение. И да оставим следа не като отпадък, а като памет и култура.
6. Ако можеше да направиш чифт обувки за Капана, но не от кожа, а от нещо нематериално, от какво щеше да ги съшиеш и защо?
Христо: Бих ги изработил от спомени. Защото Капана е тъкан от малки истории – на хора, на работилници, на срещи. Обувки от спомени ще бъдат обувки, които никога не остаряват. Те ще пазят гласовете, цветовете, стъпките по калдъръма. Такива обувки ще те връщат винаги към усещането, че си част от място, което живее чрез хората си.
