Уикенд разходка: Крепостта до проход Траянови врата
Често минаваме по магистралата, забързани да стигнем до столицата, или пък в обратна посока – да се завърнем в любимия Град под тепетата. Така обаче пропускаме една забележителност на пътя, която е добра идея за разходка за всички по маршрута
В последните години крепостта до проход Траянови врата бе реставрирана по една от програмите за съхраняване на културното наследство и днес тя и околността вече са облагородени с удобен паркинг, туристически център с малък музей и добре поддържана инфраструктура. Намира се на територията на община Костенец до автомагистрала Тракия в Средна гора.
Датата на първоначалното ѝ строителство е неизвестна, като първите писмени сведения за нея са от 3-ти век. Крепостта е известна с името Стенос, или още като Щипон. В античността проходът носи името Суки (на латински: Succi), а непосредствено до него било изградено укрепление и пътна станция на име Сонеум (на лат. Soneium). През 4в. мястото е описано от летописеца Амиан Марцелин.
Проучена е през 1975 г. Сградата се е състояла от вътрешен двор, приземен етаж, 6 входа и 3 вътрешни кули. От крепостта в момента са запазени два градежа с височина от 2 до 5 метра. В миналото тя е имала уникално водно съоръжение и подземен тунел. Той е бил дълъг 60 крачки и е отвеждал до подземен извор. Тунелът се намира на северната стена като от вътрешната част е доста добре запазен, но извън нея е напълно разрушен заедно с изхода си. Доказано е, че местността е използвана и през средните векове (ІX – X век), което я прави важна българска твърдина. От тук са минали три от кръстоносните походи.
През Средновековието проходът е бил наричан „Царски врата” (на гръцки: Βασιλική πύλη). Влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий ІІ предприема поход срещу България в стремеж да откъсне български територии. Битката при „Траянови врата” (17 август 986г.) е най-голямото поражение, което ромейският владетел претърпява в походите си за покоряване на България. След тази знаменита победа, в следващите месеци византийската армия е безпомощна пред настъпилата българска офанзива по всички посоки. Освободена е Тракия, Централна Гърция, Албания, Далмация. Българите достигат чак до п-в Пелопонес, завладяват адриатическите градове Драч и Задар, както и княжествата Босна и Рашка (дн.Сърбия). Военното им надмощие трае до битката при р. Сперхей.
В средновековните извори името „Траянови врата” е използвано за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав ІІІ Ягело (Варненчик), който преминава с войските си прохода през 1443 г. По време на турското робство проходът е наричан и с турското име „Капъджик дервент“, както и „Маркова капия“
След завладяването на България от турците функциите на „Траянови врата” като пазител на прохода отпадат. Неизползвана и неподдържана крепостта започва да се руши. Въпреки това местността винаги е имала стратегическо значение и е играела ключова роля през вековете. И до днес проходът продължава да служи на хората и пази спомените за славните битки и тежките победи!
Източник: lostinplovdiv
