Търсят бронзовия куб от Арката на Димчо Павлов

Актуално Гласове Култура Новини

Той е бил изработен от скулптура Свилен Костадинов, изчезнал е след демонтирането на Арката

Къде е бронзовият куб в основата на Арката на Димчо Павлов? Това попитаха множество пловдивски творци след публикацията ни от края на миналата седмица, в която ви информирахме, че сме открили премахнатата от Цар-Симеоновата градина работа на знаковия скулптор. Арката намерихме в склад на „Градини и паркове”, но бронзовия куб го нямаше там.

С Под тепето се свърза Здравка Рубин /Матеева/, бивш художник-проектант в Международен панаир Пловдив. Тя е била представител на инвеститора, финансирал в началото на 90-те години изработването на скулптурната композиция, посветена на 100-годишнината от Първото пловдивско изложение. „ В проекта за реконструкция на парка на арх. Прокопиев, пластиката съществува и едва ли е необходимо допълнително съгласуване”, отбелязва Здравка Рубин.

„ Бях представител на инвеститора-Международен панаир Пловдив при поставянето на пластиката. По тогавашните  правила проектът беше утвърден от държавната комисия при СБХ. Композицията включваше и бронзов куб (50/50см) с карта на Изложението, изработен от скулптора Свилен Костадинов”, спомня си Здравка Рубин. И се надява, ако оригиналният куб бъде открит, да има вероятност идеята на Димчо Павлов все пак да бъде възстановена в цялост.

Въпросите, които задава артистичната общност в коментарите към публикацията ни от петък, са стигнали и до зам.-кмета по култура Пламен Панов. Той подчерта, че е наясно с казуса и кубът ще бъде потърсен в базата на „Градини и паркове”, като се надява да е бил запазен и складиран някъде след демонтирането на скулптурната композиция през 2015.

В подкрепа на това, че Арката бе част от проекта на арх. Петко Прокопиев,  припомняме писмото му през март 2015-та, когато той изрази учудването си пред медията ни, че творбата на Димчо Павлов е била премахната от парка.

 Харесвах този знак, имаше нещо много силно в него. Може би  защото приличаше на арка, подход към нещо, или просто едно  голямо „П”. По мое настояване беше развалена готовата настилка, за да бъдат вградени осветителни тела в  основата му. Разбира се, че го има в проекта, осветлението беше пропуснато. Беше на точното място, през него  продължихме оста на Деметра, която спираше странно в една занемарена буренясала площ. Изследвайки тази визуална ос на подхода от фонтана към градината ситуирахме градинския павилион. Това е единствената част от парка, която  е възстановена по стари кадастрални карти /буквално прекопирана/ във вида, както е била преди повече от 120 години.  Затова настилката там  е различна, от естествен паваж – този дето майките с бебешките колички и лачени токчета не харесват. Какво по-логично там да бъде паметния знак на  Първото българско изложение с картата върху полирания черен гранит. Беше интересно и за децата – качваха се върху него и се снимаха.

Димчо Павлов

Не знаех, че е творба на Димчо Павлов. Познавах го бегло, беше отдавна – аз млад архитект в ТПО  Пловдив, а той работеше по  наши проекти в сградата на сегашната Областна администрация. Имаше едно понятие по онова време – синтез на изкуствата в истинския смисъл на значението му. Монтираше  каменни пластики по фасадите, размяташе каменните кълба като детски топки. Помня само усмивката му и огромните мустаци , а ръцете  като лопати. Запомнил съм още едни такива ръце –  на Петко Москов, за жалост и той не е сред нас.

Защо демонтираха този знак – не знам. Истината е, че няколко дни след това ме откриха случайни, а може би неслучайни хора и питаха  знам ли къде е , за да го купят.

Споделете ни във:

1 коментар за “Търсят бронзовия куб от Арката на Димчо Павлов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.