Стенограма от първоаприлското заседание на Министерски съвет

Актуално Гласове Живот Изпод тепето Новини

– Генерале, ние повече не контролираме ситуацията!

– Какво се е случило?

– Нашите граждани се променят…

– Това е невъзможно!

– Наистина е така! Започнали са да се усмихват.

– Може би са се побъркали от безнадежност?

– Съвсем не! Просто са станали по- щастливи!

– А какво става със средствата за масова информация? Та там има само лоши новини?!

– Да! По- лошо не би и могло!

– Въпреки това, хората имат добро настроение?

– Постепенно се повишава.

– А войната? – Говорим за нея както можем.

– А цените?

– Постоянно ги вдигаме.

– Заплатата?

– Минимална.

– И какво? Хората се усмихват?

– Представете си!

– Невероятно!

– Не стига това, а започват и да правят нещо!

– Какво?

(Възникна неловка пауза. Докладващият пристъпва от крак на крак. Объркан е.)

– Помагат си един на друг.

– Какво-o-o? Те какво, повече не се ли мразят един друг? Къде е завистта?

– Да, престанаха да си завиждат…

– А вие пуснахте ли на пазара нови електронни играчки?

– Да, но никой не ги купува… Хората престанаха да вземат кредити! (Отново неловка пауза) Ситуацията действително се приближава до критична.

– Може би, да намалим заплатата?

– Преди помагаше.

– Или да изпратим всички на война?

– Също е вариант.

– Нека всички да напишат бележки. Отчет за всяка своя крачка!

– Пишат, че са щастливи…

– Какво става тук?

(Започва втори докладващ)

– Губим хората. Започнаха да се усмихват направо пред очите ни. Тяхното добро настроение заразява останалите и влияе пагубно на общото състояние на държавата.

– Какви са последствията?

– Повишава се работоспособността. Хората откриват в себе си скрити способности.

– Например?

– Самостоятелност.

– Какво?

– Повече не се надяват на държавата…

– Какво? Повече не обвиняват държавата за бедите си?!

– Те не мислят повече за това.

– Какво още се случва? Докладвай всичко, без да увърташ.

– В нашият район са се появили подозрителни признаци на осъзнатост. Хората започнаха да се обединяват и заедно да създават нещо ново.

– Отново ново?!- юмрукът с трясък се стовари на масата.- А сивото старо?! То е толкова прекрасно!

– Сивото старо не е популярно.

(Влиза трети докладващ)

– Имаме проблеми, господине.

– Какво, кучетата ли заговориха?

– Почти. Хората живеят здравословно.

– О- о- о…

– Също, започнаха да се хранят с повече чиста храна.

– Нима е останала натурална храна? Помолих да обърнете особено внимание на това.

– Не можем да проследим всичко, генерале.

– Какво още?

– Децата спряха да ходят в нашите училища.

– А-а- а… Кой ги учи сега?

– Те сами. По някаква причина си представят, че са творци.

(Настъпи пауза. Влиза секретарката и носи салата. Сервира и излиза. Лидерът си връща дар – словото)

– Трябва да увеличим количеството цигари.

– Никой не ги пуши.

– Защо?

– Вече не е модерно.

– Как така?

– Всички са се заели с творчество.

– Без цигари, с творчество? А алкохола?

– Вече не пият. Предпочитат водата.

– Така, така. Захрупаха зелето. (Лидерът равномерно дъвчеше прясната салата) Как тогава ще ги управляваме?

– Това вече е невъзможно, господине! Повече няма омраза, завист. Престанаха да ненавиждат дори нас! В тези условия сме безпомощни!

Великият диктатор рязко отвори очи. „Какъв сън!“- помисли той. „Колко хубаво, че такова нещо не може да се случи! Та за човека е свойствено да мрази, завижда и да разрушава себе си. Значи, засега хората са под мой контрол!“

Източник: facebook

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.