Нов дизайн за пловдивските автобуси – супер, но нека не от анонимни фирми

Пловдив сякаш възражда практика важни обществени поръчки за визията на града да се подаряват, вместо обсъждат и дават след конкурс

Не е редно неизвестни италиански фирми да имат предимство пред местни – или чужди – творци без никакво обяснение защо

Съобщаването на важни градски новини и решения от градската управа съвсем проформа и междудругото не е нещо необичайно. Обществени обсъждания често минават между капките без покана към обществото, назначения на важни постове, за които трябва да има конкурс, се подаряват на по-сговорчиви хора, приятели на властта, така че този факт не бива да учудва.

Не, че в предходните управи конкурсното начало – тоест равният старт за всички експерти – беше нещо популярно. Редовна практика, критикувана от архитектурните гилдии, и тогава, и сега е важни обекти да се дават на „инженеринг“, за да се избегне конкурс. Така никой не знае – освен, ако няма медиен натиск – как ще изглежда този или онзи важен пловдивски площад. Конкурси се правеха, но донякъде проформа – провалени или изоставени от властта бяха архитектурните надпревари за неедно пространство, сред което централният площад или площадът пред ГДК „Борис Христов“.

Градските автобуси ще имат нова визия

Съвсем без конкурс, обсъждане или загатване, в края на юли от община Пловдив съобщиха на населението, че градските автобуси ще имат нова визия. Или се мисли в тази насока. Или е избрана конкретна фирма, която да го прави. Не става съвсем ясно.

Със сигурност е ясно, че поне двама представители на властта – кметът ни Здравко Димитров и заместникът му по транспорта Тодор Чонов са отделили време за среща с частна фирма.

Разбира се, срещите на местната власт с редови граждани данъкоплатци са нещо чудесно. Според съобщението през медиите до пловдивската общественост, обаче, сякаш става дума за бизнес среща, в която полу-анонимна фирма е пожелала да брандира пловдивските автобуси.

Защо това не е редно

Кое е нередното в случая? Нередно е, че такава идея трябва да бъде обсъдена с широката пловдивска общественост – а и със самите автобусни превозвачи. Такава идея преди всичко трябва да бъде обсъдена и с други дизайнерски фирми, художници и подобни творци. Абсолютно неизвестните в Пловдив „Бертони“ не би трябвало да имат никакво предимство пред местните творци. А и пред други чужди, ако толкова държим да плащаме на чуждестранни фирми международни хонорари да правят пловдивските автобуси.

А защо полу-анонимни? Съобщението не дава никаква информация коя е въпросната фирма, освен споменаването между другото, че са правили проекти в Рим, Неапол и Токио. Бърза проверка на пловдивчани – общинският съветник Добромира Костова и на Невена Пачеджиева – „разкри“ във фейсбук една от присъстващите на срещата – Петя Георгиева-Бертони. Тя стана популярна през февруари след репортаж по национална телевизия, в която бе представена като част от фирма, която прави дизайн на супер скъпи и луксозни автомобили.

През Петя Бертони и профила ѝ в бизнес социалната мрежа linkedin достигаме до сайта на съответната фирма „Бертони“, която в противен случай е трудно откриваема в интернет – или поне трудно разпознаваема след други с подобни имена. Сайтът на английски видимо е направен набързо и от непрофесионален или неумел в компютърните технологии човек.

Сайтът е с използвана готова уърдпрес-тема и липсващи каквито и да е линкове или информация за компанията. Редовият гражданин на Пловдив няма как да добие никаква представа каква е тази фирма. И дали наистина споменатите проекти в „Рим, Токио и Неапол“ съществуват, дали са за важни градски пространства или са за дизайн на меню на квартално кафене.

В самия сайт също гордо са поставени множество лога като „клиенти“ – сред които топ автомобилни марки, като Ауди, Сузуки, Фолксваген и прочее. На тях обаче не може да се цъка, нито да се видят какви точно проекти са правени за съответните фирми.

Но това важи и за много други елементи на фирмения сайт на водещата дизайнерска фирма – не работят линкове към социалните мрежи, към собствените им проекти, няма и контакти. Дори на мястото на името на фирмата, което държи авторските права стои „Company name“ от стандартизираната уърд-прес тема, вместо реалното име на компанията. Сайтът, изглежда, е създаден само преди няколко дни, вероятно дори е безплатна версия на темплейта.

Дребно заяждане или важен проблем за дизайнерска фирма

За един нормален проект това биха били дребни детайли, простими недостатъци или оправдаем пропуск за една млада прохождаща фирма. В случая, обаче, гражданите на Европейска столица на културата разбираме, че градските автобуси се обсъжда да бъдат брандирани – без конкурс, коментари или допитване – от тази фирма. В този случай критериите би трябвало да са изключително високи. Не е редно за град от нивото на Пловдив, напълно анонимни хора да идват, да се срещат с кмета и да го убеждават да хвърля десетки хиляди левове (колкото минимум ще струва едно такова начинание) в ребрандиране на обществения транспорт.

По подобен начин напълно анонимни хора се опитаха да излъжат футболния клуб Левски, че богатия клуб Рубин иска да купи техен футболист – станало известно като Казанската афера. Сините се посрамиха с напълно изфабрикуваната схема. Когато обществени институции от най-висок ранг, като управата на град Пловдив попада в подобни съмнителни капани, шансът да се посрамим е подобен.

В заключение: Пловдив се нуждае от конкурси за градската визия. За това как да изглеждат спирките, как да изглеждат кошчетата за боклук, площадите или градските автобуси. Възможно е Бертони да са в процес на създаване на нов сайт. Възможно е аматьорското творение да е просто временен бъг.

Доверяването от страна на община Пловдив да си губи времето с неизвестни творци – били те и от високо ниво, няма значение – обаче не е редно. Ако това ще бъде практика, то всеки дизайнер или творец трябва да може да се срещне с кмета и да му заяви обстойно или накратко своята идея.

Подозирам, че кметът няма такова време и едва ли ще може да се среща с всеки артист.

Затова трябва да има критерии. И когато на някой му хрумне идея да се брандират градските автобуси, това да не се раздава на близки или най-пробивни, а на най-кадърните, които ще предложат най-хубав дизайн.

И може би, този дизайн да се направи, когато най-накрая започнат да работят автоматите за билетчета.