Може да има решение на казуса с археологията на Понеделник пазара

Снимки: Последният идеен проект на проектантите на инж. Димитър Георгиев

Ще се развърже ли скоро сложният гордиев възел с археологията на Понеделник пазара. Този въпрос зададе Под тепето на директора на НИНКН арх. Петър Петров и на главния архитект на Пловдив Димитър Ахрянов.

Така заплетения казус с бъдещето на така наречената дупка в сърцето на града, в която „се крият“ изключително ценни културно-исторически пластове, вълнува и архитектурната гилдия, но и всички граждани. Многократните опити на собственика инж. Димитър Георгиев да прокара през институциите проекти с мащабно застрояване на парцела от години удрят на камък. Идеите за плътно застрояване на имота с големи обеми и височини не се приема и тревожи съвсем основателно пловдивчани, които очакват едно развитие на проблема по начин, който да удовлетворява и общественият интерес, а не само частния. Още повече, че парцелът е бивша общинска собственост, загубена по нелеп начин още в мандата на Спас Гърневски и попаднала в активите на собственикът на Роза Импекс.

„Това е една изключително болезнена тема, защото седи в сърцето на Пловдив. Защото е една изключително значима археология. А и защото този терен има огромен потенциал и от гледна точка на инвеститора, и от гледна точка на града и туристическата индустрия. Този казус би могъл да има едно добро развитие. Но това, което се предлага от години, а то е едно и също, да се застрои терена с жилищен комплекс отгоре, без да се остави открита поне част от археологията, която принадлежи към Форума и към тепето едновременно, е нещо, което за мен лично е първият проблем“, коментира директора на НИНКН арх. Петър Петров. Последният идеен проект, представен от проектантите на инж. Георгиев в Института за опазване на недвижимото културно наследство не бе приет от експертите, именно защото „затапва“ плътно археологията и предвижда сериозни обеми на застройката.

„Предварителните проучвания не са направени и съответно решението да се застрои отгоре е спорно и за колегите от града. Това беше изказано и от Камарата на архитектите, от цялата регионална колегия, а и от самите граждани на провелото се обществено обсъждане, направено преди време. Но има решение. То трябва да е добро, след едно качествено предварително проучване. Много пъти ме питат каква би била кота корниз. Няма кота корниз. Част от зоните трябва да останат- тези, с голям потенциал за експониране на открито и тези, които са видими от града. Там няма застройка. Има зони, в които може застройката да стигне до максимално допустимите етажи за тази зона- примерно задната част към пазара и съседните улици, където няма ценна археология. Но това е въпрос на проучване, което не е направено, това е проблемът“, подчертава арх. Петър Петров.

В новия Общ устройствен план за тази историческа градска зона обемите на застрояване са намалени.

„Но въпросът тук е, че процедурата е започната по стария ОУП и в един момент трябва да се затвори самата процедура и тогава да се тръгне по новия план. Към момента това не е направено и реално процесът там се движи по процедурата по стария устройствен план“, уточни пред Под тепето главният архитект Димитър Ахрянов.

„ Някак си узряхме като общество, че започнахме да ценим средата, в която живеем. Затова, както в този случай, трябва да има един по-друг подход от страна на инвеститорите и възложителите на обекти в такива чувствителни зони, така че да удовлетворяват обществения интерес. А за инвеститора подобни зона могат да носят дивидент от самия обществен интерес, когато инвестиционното намерение е адекватно реализирано. Тогава недоволство няма да има“, смята арх. Ахрянов.

Двамата с арх. Петров са на мнение, че може да се окаже, че собственикът е по-добре възмезден, когато общественият интерес е по-голям. „Двете вървят ръка за ръка“, добавя директорът на НИНКН.

През годините Под тепето споделя същото мнение. Засега обаче инвеститорът инж. Димитър Георгиев май не мисли така- проектите му най-често не се съобразяват с обществения интерес. Заради коментарите и позицията на медията ни крупният бизнесмен дори направи опит да осъди Под тепето на две инстанции, но безуспешно. Той пробва да заглуши опитите ни да изказваме различно от неговото мнение по темата с класическа форма на SLAPP дело или „дело шамар“, при това стартирало заради коментар на наша читателка, подписан от нея и публикуван с нейно разрешение в навечерието на общественото обсъждане на казуса преди време. Но удари на камък. В крайна сметка инж. Георгиев загуби и на двете инстанции и бе принуден да плати разноските по делото, което се точи повече от 2 години.