Община Пловдив трябва да управлява отговорно своите терени и да ги използва не за увеличаване на презастрояването, а за повече зелени площи
Автор: Павел Начев
Дали поради все по-набиващото се на очи и осезаемото “отесняване” на града или заради биещите се интереси за все по-малкото, като брой и размер, свободни общински терени, в последно време Общинският съвет и пловдивчани като цяло все повече обсъждаме презастрояването и съдбата на намаляващите общински парцели.
Липсва обаче разбиране за това какво представляват всъщност тези площи, както и истинска визия за тяхното използване, в полза на гражданите – в полза на хората.
Снимка: Забелязано в Тракия/FB: Костадин Димитров – кмет на района
През годините община Пловдив поголовно продаде, често на безценица, огромната част от своите имоти в рамките на града. На тяхно място бързо изникнаха комплекси с чудовищна разгъната застроена площ (РЗП).
Към днешна дата свободни големи общински имоти почти напълно липсват. Останали са разпокъсани парчета от по няколко стотин квадрата, до декар-два, част от които станаха ябълката на раздора сред пловдивските старейшини тези дни.
За какво става дума?
Площите са разположени на апетитни места из целия град – Централен, Северен, Западен… По същество представляват незастроени парцели в презастроени квартали, които инвеститори искат, за да вдигнат кооперации, създавайки още повече проблеми с трафика и паркирането в съответните райони.
“Решението” на общинските власти?
От една страна администрацията предлага да се угоди на частните инвеститори, да им се продадат имотите и да могат да си построят апартаментите. От друга страна пък общински съветници предлагат вместо това да се дадат пак за застрояване, но да се искат апартаменти, а не пари за компенсация.
Идеи?
Липсва разбирането какво точно представлява общинската собственост.
Тя не трябва да се възприема (по начина, по който десетилетия се мислеше за нея) като банкомат, от който администрацията може да тегли “безплатни пари” всяка година (най-малкото, защото ресурса на този “банкомат” почти се изчерпа), а като средство, за изпълняване на политики за подобряване на живота на общността – което е смисълът на Общината като административна структура по принцип.
А от това какво има нужда, и най-вече – от какво няма нужда, всички ние знаем и то без да се замислим. Пловдив има нужда от повече зелени пространства, а нещото, от което определено трябва да бяга с всички сили и средства е продължаващото презастрояване.
Градът трябва да се развива
Да, градът ни се развива икономически, хора от цялата страна идват да работят тук и имат нужда от нови жилища, които трябва да им се осигурят със строителство, естествено. Но със сигурност не и във вече презастроени квартали.
Пловдив трябва да се развива с урбанизиране на нови територии, които преди са били ниви (като създава и нужната инфраструктура там), а не да продължава да увеличава гъстотата в и без това отеснелите ни райони. Масово на мястото на бутнати еднофамилни къщи се строят многоетажни кооперации с десетки апартаменти, а нито мнозинството от улиците могат да се разширят, нито има къде да се изградят нови паркоместа.
И докато в частните терени активността не може да бъде спряна (но може да бъде ограничено РЗП-то, което е тема на друг също доста важен разговор, който трябва да се проведе), нищо не задължава общината да дава за застрояване и малкото си останали терени. Даже напротив!
Община Пловдив има отговорността да се разпорежда с тези терени в името на общността ни, а последното нещо, от което всички ние имаме нужда на тези общински терени са още и още апартаменти.
Мораториум
Необходимо е да се наложи мораториум на продажбите (включително и предоставяне на право на строеж срещу апартаменти) на общинските имоти като задължителна първа стъпка.
От там нататък трябва да се мисли какво може да се направи с тях, като най-натуралното решение, което ще адресира няколко крещящи проблема едновременно – недостатъчни зелени площи, замърсяване, микроклимат, място за почивка и спорт – е изграждане на мини паркове на тези терени.
Страхотен мини парк, та даже и фитнес или детска площадка може да се появи на близо 2 декара общински парцел на ул. “Лев Толстой”, вместо да се презастрои с нови жилища и да се добавят няколко десетки семейства към трафика и “пазара” на паркоместа.
Множество малки терени от по 200-500 квадрата, могат да станат място за китни градинки от по няколко дървета, с пейка и някое и друго цвете/храст.
Добрият пример пред бл. 100 в Тракия
Подобни своеобразни междублокови (или ако трябва да сме точни – между кооперациини) пространства могат да се появят из целия град, точно в най-страдащите от презастрояване райони. По този начин ще бъде предотвратено пренасищането на кварталите със стотици нови обитатели и коли, а хората ще получат, макар и малко, но допълнително място със зеленина, пейки и площадки.
Защото все пак градът е за нас хората
И говорейки за нас, гражданите, ние не бива да сме пасивни наблюдатели и да разчитаме само на градска администрация и на Общински съвет да защитават нашите общи интереси. Тези малки парцели се намират в нашите квартали и от нас също зависи да се организираме със съседите и да защитим общността си от възможното презастрояване и същевременно да отвоюваме зелена площ за нас и нашите семейства.
И за разлика от често обречените битки за частни терени – тези имоти са общинска собственост.
На общността.
И точно ние гражданите съставляваме тази общност.
Време е да “влезем във владение”.
Време е всички ние ясно да заявим, че искаме мини паркове и градинки, а не презастрояване!
Няма какво да коментираме нека да покажем и да се стегнем да си направим красиво между блоковите пространства.Само стоим бъркаме си в носа и това е. Отидете да видите в какво са го превърнали мини парка от преди 50 год.-паркинг за коли на кой му пука.Умряха възрастните,който се грижиха и не даваха да влизат коли в градинките. Докато кметовете не се вземат в ръце и не се разпоредят не контролират и ние гражданите не го изискваме от местното управление нищо ама нищо няма да се направи.
Ако разгледате стари снимки, да речем някъде до 2000 година, ще ви направи впечатление, че градът е бил доста по-зелен, отколкото е сега. Това с мини парковете , разглеждам като тема за статия, но нищо повече. Въпрос на време е, не мога да преценя колко – когато повечето новодошли в града – ще разберат, че са се прецакали!
Браво за хубавата и навременна статия! Дано да влязат хора като вас в Общинския съвет и да им разкажат играта на корумпетата. Май не си спомням някой от Общинския съвет да е говорил за зелени площи. Зелената кауза е само в предизборните им лозунги. Пожелавам успех на инициативата!
От общински паркове не може да се прибере такъв процент, както от продажбата на големите предприемачи за строителство. Най-много нещичко от обществената поръчка. Това общинарите го знаят добре.
Подкрепям с две ръце! Но трябва да е много силна гражданска инициатива, за да може да пресече апетитите на „инвеститори“ и общински ръководители. Дано имате кураж, желание и успеете да я организирате! На думи всеки е за паркове, а на практика половината жители на града нямат достъп до близко зелено пространство, освен междублоковото, което е крайно недостатъчно. Много удачно сте споменали ул. „Лев Толстой“. В този район задължително трябва да се появи поне една малка градина. Престъпление ще бъде такава огромна площ да се застрои изцяло. То по-добре да си остане така, както е сега, отколкото да се даде за строителство, поне въздухът се запазва сравнително чист.