Марияна Ковачева – преподавателката с поетична душа, която не спира да се усмихва

Пише стихотворения от детските си години, обича да рисува и ловко съчетава творчеството с грижите за дъщеря си и работата в университета

Екатерина Стоянова

Марияна Ковачева е една от най-младите преподаватели в УХТ-Пловдив, която, междувременно, е и докторантка. Преподава икономическа социология. Тя е завършила Аграрна икономика в Аграрния университет и магистратура – счетоводство. Отгледана е в семейството на учителка по български език и литература, което я е възпитало като личност с афинитет към науките и стриктността. 

Именно последното заема важна позиция сред мотивите за избиране на този тип професия. В университета тя е взискателна, но винаги усмихната. За първа година преподава на студенти и не може да каже, че е разочарована, но е очаквала те да бъдат по-амбициозни. По време на нейните студентски години, тя и колеги й са се надпреварвали кой да е по-знаещ и да получи по-високи оценки. Били са дисциплинирани и живо заинтересовани от обучителния процес и новите знания. Днес не е точно така, макар че не присъства и пълната анархия с нула заинтересованост. Според нея това е така, защото в България трудната реализация демотивира младите студенти по икономика. 

Извън университета, Марияна е лъчезарна и забавна майка, любяща съпруга и влюбена в изкуствата жена. Една от големите й любови е поезията. Муза често открива в тъгата, но, както майка ми обича да казва,  в тъгата се ражда най-красивият стих. Ковачева пише стихотворения от малка, като най-видните примери и любими нейни поети са Станка Пенчева, Павел Матев, Дамян Дамянов и Никола Вапцаров. В ученическите си години е използвала пишеща машина, на която е напечатала и първата си любителска, неиздадена стихосбирка, наречена „Неизречени мисли“. Събирала е листовете и ги е съединявала като тетрадка, и, като всяко дете, е обичала да изрязва интересни снимки от вестници за украса. Днес продължава да пише, въпреки натовареното си ежедневие. 

Друга нейна страст е рисуването. Предпочита да изобразява хора, рисувала е икона и се вдъхновява от Пикасо, Тулуз-Лотрек, дори Салвадор Дали. В момента не се занимава с изобразително изкуство, но, кой знае, в бъдеще може да се завърне към него. Не е творческа криза, просто времето не достига.  Но творчеството си живее в нея и тя го прилага навсякъде. Дори за една дисертация е необходимо вдъхновение, за да бъде тя различна и впечатляваща. Когато човек няма речник, опит, впечатление и вдъхновение, писането на каквото и да е, е много трудно. Ето тук се намесва поетичната част от нея, която й помага дори в подготвянето на уроците…

Цялата статия можете да прочетете в КАПАНА.БГ