Луиза Григорова: Не мога да живея без любовта
Бунтувам се като се опитам да не се отказвам, казва съвременната Евридика
Надявам се днешната ситуация в България да не влезе в никой мит, да не се споменава в едно далечно бъдеще, защото тук живеем в една жестока срамота
Луиза Григорова е в трескави репетиции в пловдивския театър. Остават броени дни до премиерата на новия спектакъл на режисьора Стайко Мурджев „Евридика”, в който тя играе главната роля. Луиза за съвременната Евридика, за любовта, бунта и наколенките пред Иво Дернев.
Правите съвременен прочит на красивия мит за Орфей, каква е съвременната Евридика?
Да, правим съвременен прочит на мита, по текста на американската авторка Сара Рул. Митът в оригинал е разказан повече от гледната точка на Орфей и онова, което му се случва. Там Евридика е нещо като притурка към Орфей. Докато тук пиесата звучи може би доста феминистично. Не случайно се казва „Евридика”- тя е водещият персонаж в този разказ. Всичко е през нейните очи. Орфей и Евридика не са представени като романтиците от мита, а в съвременен вариант- като едни абсолютни хипстери и до някаква степен бунтари, което за мен лично е адски интересно. Интересен е пътят, който персонажът ми извървява по време на цялата пиеса. Тя преминава през всичко, което човек изживява за един живот, а и повече. Виждаме как преживява любовта си, смъртта си, любовта към бащата, който среща в долната земя. Именно там се изправя пред жестокия избор- любовта към мъжа или към бащата. Няма да издавам какво избира, но изборът го прави тя, а не Орфей. Не Орфей е този, който се обръща назад на излизане от подземното царство. Евридика е тази, която провокира Орфей да се обърне, тя прави избора. Персонажът, съответно и аз, преминаваме през много пластове и за час и половина се изживява един цял живот.
Представяш ли си ситуация, в която би направила подобен избор? Например между напрегнатия свят, в който нямаме време и света, в който цари безвремието?
Оказва се, че нищо не е вечно, дори безвремието в подземния свят. Евридика прави огромен избор. Аз също съм си мислела ако се изправя пред нещо подобно какво ще се случи. Може би ни влияят много често моментните настроения и усещания и ти никога не може да си подготвен за такъв ход. Нямам представа какво бих избрала, това е трудно решение. Не можеш да напишеш на един лист- това харесвам, онова не харесвам и да ги сравниш. А после да кажеш- избирам това. Този избор някак не е рационален- идва от усещания, преживявания и моментно състояние. Това прави и Евридика- опитва се да постави на карта двете възможности, но това е абсолютно невъзможно, тъй като и двете имат своите предимства. Така че избирайки го правиш под моментното ти състояние на духа.
Цялото интервю прочетете на КАПАНА.БГ