Ловните трофеи като символ на унищожителната сила и човешкото его в галерия U P.A.R.K.
Аня Петрова
Снимки: Паолина Трионска
Едва ли съм най-удачният човек, който да открие тази изложба, поради причината, че аз съм много против така наречените ловджии, но концепцията в тези рисунки и платна е брилянтна, така художникът Румен Жеков представи „Ловни трофеи”, последните творения на Юлий Таков в галерия U P.A.R.K. Изяществото да имаш бяло платно пред себе си, върху което с цветове да изобразиш чувства – това е повече от талант. Два са аспектите, вълнували автора по време на цялата му работа – моментът на успех и чувството за доминация, която го е занимавала доста дълго време преди премиерата на картините му. До един момент имах точна идея при правенето на всяка една от рисунките, но в последствие я оставях да се развива. Колкото по-далеч се развие, толкова по-добре, казва самият Таков пред Под Тепето за процеса си на работа.
Най-интересното при него е произходът от фотографското изображение. Това е тенденция, която все още навлиза в българското изкуство, но идеята й е повече от жестока. Автентичността и достоверността на изображенията достигат нови висоти, които до сега не са били виждани тук. Отличителен белег са цилиндрите и решетките, напомнящи координатна система, които съпътстват повечето от картините. През цялото време, докато рисува, той заобикаля тези места, оставя ги чисти, а в края рисува сенките им. Крайният резултат – непокътнат и девствено бяло разкъсва изображението и седи на преден план. Безкрайното нахлува в крайното, както казва самият автор. Именно този похват се хваща ръка за ръка с тематиката на цялата изложба. Точно тези арт елементити деструктират изображението и някак си го хербаризират. Самата картина се превръща в трофей, каза още Румен Жеков .
Макар и в първия момент да изглеждат стряскащи, творбите на Таков са гениални. Те не са просто изображения на мъртви животни , а по-скоро са израз на човешкото его и унищожителната сила, която всеки един крие в ръцете си и къта някъде вътре в себе си.