На семействата с първолаци разказвам един виц. Този за втория учебен ден. Знаете ли го?
Осъзнаването…
И една уникална творба показвам от училищен кокнурс под наслов „100 дни заедно в първи клас“
4 години на тази дата, като родител в кварталното училище, слушах едно и също слово, което винаги започваше така:
„Няма по-голяма радост за българина, от тази да изучи детето си…“
После спирах да слушам, а в един момент спрях и да ходя. От чисто любопитство проверявах словото и то 8 години не се промени, музикалната програма за откриването – също.
Днес по традиция поздравих ученика в къщи за 12-тия първи учебен ден. Отговорът бе: „Млъкни!“.
Ще ми се да извикам така на всички официални лица дето се изсипват в училищата на тази дата.
И днес служебната поща прелива от пиарски писма с ненужна информация в стил култ към личността. Слуша ли ги някой въобще какви ги говорят там?! И какво запомня след началната фраза:
„Първият учебен ден е много специален празник за всеки един от нас…“
Бла-бла-бла…
Все си мисля, че работата на кметовете е друга. И докато чакам да ми отговорят на зададени въпроси, които вълнуват гражданското общество, чета прессъобщения за забавление и в търсене на различното и креативното в това да напишеш такова.
Накрая ми остана само разглеждането на снимки и там лъсна едно друго нововъведение – поп на откриването на новата учебна година.
Даже двама в два района на града с концентрирано малцинствено население.
Вярно, че преди два века на село кметът, попът и полицаят са били най-личните люде и без тяхно дозволение нищо не е ставало.
Питам се как мина първия учебен ден в училищата, където не отиде нито един кмет? А дали е минал?
Ще ми се на този ден поне главните герои да са други. Тези дето го отнасят през следващите 9 месеца.
Ами аз обичам много Пъевия учебен ден, и не само слулам речта, а и плача на нея, и на Бог благодаря, че имаме тази ибституция – училището. И се радвам да видя кмета в училищния двор, още повечв се радвам, ако има и свещеник. Така се възпитават цености в децата. Авторът нз статията е жалък човек, лишен от корен. А дървото без корен изсъхва и отива в огъня или на бунището. Дано по малко хора има като вас.
Взискателната Таня взисква от баскетБОЛНИО мозъклия КлЕТ:
„…Бла-бла-бла… Все си мисля, че работата на кметовете е друга. . . чакам да ми отговорят на зададени въпроси, които вълнуват гражданското общество…“
1.Какиното, айде не се ингилизирай и ти чак дотолкова поКАПАНчена: истиската Майна ша опотреби ДРЪН–ДРЪН фместо алабамското Бля-бля – звучи по-звучничко, та даже ДРЪНчи!
2.ПОСЛУШНИКЪТ Зико на ПОСЛУШНИКА БоБоТРИ на МУТРО-ПОЛИТ-ика след като си осигури нясто на стената в рамка барабар до останалите Герои на Нашето Време; и след като се барикадира зад десетина ЗАМ-ове и калабалък РАЙ-ове плюс ючбунарскио Вожд СтароПловдивски да го излежават като дойде ВИДОВДЕН, се оказа, че за друго нищо не бива да го търсим.
Не е в час.
3.Питала го една гиздава съветничка няма ли да има КОНКУРС ЗА СТАРИЯ ГРАД = о, да, подготвам се да помисля за предстоящо организиране на селекционно жури за подбор на някой който да различава докъде е ТАКСИМ ТЕПЕ. И що е то „мааза“, каква е разликата между щерна и кладенец. След като го обучат в АМТИ +И +Цирк в Катедра СТРИП. (кис-кис!)
4.Питал го Ивайло оня ден за ИДЕОЛОГИЯТА върху Джамбаз Тепе, а той го препратил да пита другиго, я ЗАМ, я ГладАрх, той самият бил само помагач-ПОСЛУШНИК да носи Павето, основния Камък на харизания (от мен / от НАС!) ИМОТ.
Що така?
ОБЕТ!
А, де!
Нека му признаем на привлекателния пловдивски КлЕТ, че никой друг не се откроява като него – па даже и когато е само СЕДНАЛ У ПРЕЗИДИУМО.
(Подготвяме му с другите машинопишки за ЧРД една луксозна северно-корейска ЛентоРезачка с Двойна Галигануда!)
Така и не разбрахме за „фантомас/бретон“ в белия костюм кой е , както и за баджак в жълто импреме???
Що си толкова завистлива, мари?
Масова „стачка“ (не точно, понеже е забранена от закона, но ОТКАЗ) обявиха учителите в Ню Йорк.
Не смеят да влязат с цял клас деца (задължително всеки с покрит нос!) в класна стая, в която ВЕНТИЛАЦИЯТА не е според пандемичните препоръки.
Остават отвън, пред входа, с отворен лаптоп…
Мил им е животът, вече предостатъчно жертви дадоха.