Какво е да си майка-тийнейджър?
За трудностите и рисковете, пред непълнолетните майки, разказва Мария Урилска, социален работник във фондация „За нашите деца“
Вече втора седмица работим в условията на извънредно положение. Въпреки това ние не сме прекъснали връзката с хората, които имат нужда от нас и сме готови винаги да ги подкрепим.
Днес искам да ви разкажа за една млада майка, на която помагам вече повече от година в рамките на програмата „Семейна подкрепа за сигурна грижа“.
Мария Урилска
Започнах работа с Наталия малко след като беше станала майка на момиченце – Лили. Беше едва на 15 години. Бащата на Лили не се интересувал от нея, но периодично търсел срещи с Наталия, които носели огромна болка и тъга на младата майка. Защото нейната мечта за сплотено семейство не отговаряла на разбирането на бившия й партньор за техните отношения.
Основната цел, която си поставих в работата по този случай, беше да подкрепя младата майка и нейните родители в грижите им за Лили, без да се неглижират нуждите на Наталия, която също е дете в риск! Рисковете за нея са много – повторно забременяване преди навършване на 18 години, прекъсване на образованието, дискриминация в бъдеще при търсене на работа, бедност, неглижиране на нейните нужди поради приоритизиране на грижата за дъщеря й.
В процеса на работа с Наталия и нейните родители разговаряме на много и разнообразни теми – за използването на различни методи за контрацепция и предпазването от нежелана бременност, за отношенията между Наталия и бившия й партньор, за това как и къде Наталия може да продължи образованието си, за грижите за Лили, нейното развитие и възпитание и т.н.
Съдействах на младата майка да продължи образованието си в гимназия и днес тя е ученичка в 8-ми клас.
Няколко пъти придружавах Наталия за прегледи при АГ специалисти, тъй като тя и родителите й са склонни да неглижират профилактиката на здравето си. Осмелявам се да твърдя, че един от тези прегледи беше дори животоспасяващ, тъй като у момичето беше открит сериозен гинекологичен проблем. Последва успешно лечение и сега младата майка е здрава.
Не по-малко важна от консултирането и придружаването, е работата ми за развитие на емоционалната интелигентност при Наталия, израснала е в семейство, в което трудно се споделя за емоциите и чувствата на хората. С рисунки, колажи и други арт дейности Наталия изразява и продължаваме да говорим за нейните мечти, страхове, емоции и надежди.
Пример: двата колажа
За да е по-сигурно и спокойно в отглеждането на детето ЦОП “За деца и родители” предостави на семейството столче за хранене и гърне за Лили, памперси, козметика, дрехи и играчки за момиченцето.
Засега Наталия и Лили се чувстват добре, но непълнолетната майка все още среща доста трудности – както в училище, така и в личния си живот. Затова въпреки извънредното положение, в което се намираме, аз продължавам да поддържам връзка по телефона с Наталия и родителите й и се опитвам ги подкрепям с каквото мога.
Говорим за здравословното състояние на всички в семейството (Наталия има брат и две сестри), за трудностите й в училище, за услугите, които могат да използват в ЦОП, въпреки задължителната социална изолация.
Насърчавам непълнолетната майка да не се отказва от намерението си да посетим заедно АГ специалист за поставяне на противозачатъчна спирала, възможност за предпазване от нежелана бременност, която сме коментирали и с личния й лекар. Това обаче е лично решение, което зависи изцяло от нея.
Наталия и по-малката й сестра продължават обучението си с онлайн уроците, провеждани от техните учители в гимназията, и не пропускат учебен материал, използват активно и социалните мрежи. Като координиращ специалист поддържам контакт по телефона с класния ръководител на Наталия, която ми дава обратна връзка за напредъка й. Цялото семейство знае, че може да разчита на мен и че независимо от извънредната ситуация аз съм винаги до тях.
Автор Мария Урилска, социален работник във фондация „За нашите деца“