АктуалноБългарияГласовеМненияНовиниПод лупа

Как се внася проект за нова Конституция?

И какво се случва докато промените бъдат приети

Отговорите на тези въпроси дава доц. д-р Христо Паунов от катедра „Публичноправни науки“ на ЮФ на ПУ и научен секретар на ВУЗ-а

„Хипотетично, ако на 17.08.2020 г. (понеделник) бъде внесен проект за нова Конституция (тоест минимум 120 депутати, които сега са в отпуск, бъдат намерени и се подпишат под документа) и следваме минималните конституционни срокове, избори за ВНС могат да се проведат най-рано на 17.01.2021 г.“

Дойде време да си преговорим Глава девета от действащата Конституция на Република България. За да се стигне до Велико Народно събрание са необходими няколко съществени неща, припомня докторът по право и доцент е по Конституционно право в Юридическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“ Христо Паунов, който от 2017 г. е заместник-декан на същия университет. Коментарът е публикуван в личната му страница в социалната мрежа:

  1. „Да се внесе проект за чисто нова Конституция – правото за това имат най-малко една втора от народните представители (тоест минимум 120 депутати) или президентът.
    2. Съгласно чл. 159, ал. 2 от КРБ, проектът за нова Конституция се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Това означава, че ще почакаме доста, докато действащото НС реши да разгледа проекта, което пък означава, че правителството през това време ще продължава да си работи спокойно.
    3. Народното събрание трябва да вземе решение (след като „разгледа“ в посочения в т.2 срок проекта на нова Конституция) да се произведат избори за Велико Народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители (тоест необходими са най-малко 160 гласа).
    4. И накрая – президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.Хипотетично, ако на 17.08.2020 г. (понеделник) бъде внесен проект за нова Конституция (тоест минимум 120 депутати, които сега са в отпуск, бъдат намерени и се подпишат под документа) и следваме минималните конституционни срокове, избори за ВНС могат да се проведат най-рано на 17.01.2021 г.

    И още – в условията на действащо ВНС, което съгласно КРБ, решава само тези въпроси за които е избрано (в случая – приема нова Конституция), Министерският съвет продължава да работи безконтролно – няма вотове, няма парламентарен контрол и т.н.

    И още – чак с произвеждането на изборите за ВНС, пълномощията на действащото Народното събрание се прекратяват. Това означава, че до тогава то спокойно може да си прави промени в Министерския съвет, както и разбира се да го „контролира“.

    А какво пречи на президента и той да внесе проект за нова Конституция – нищо не му пречи!

    Може и още доста да се разсъждава по темата…“

    Борисов обяви, че иска нова Конституция и свикване на Велико Народно събрание (ВИДЕО)

    *Христо Паунов живее и работи в град Пловдив. Завършва е средното си образование в математическа гимназия „Акад. Кирил Попов“. Висше образование по специалността „Право” завършва в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1999 г., след конкурс, започва работа в ЮФ на ПУ „П. Хилендарски”, където работи и сега в катедра „Публичноправни науки“. Провежда лекции и упражнения по конституционно право, конституционно правосъдие, конституционни основи на публичната администрация, конституционни основи на международните отношения и др. Участвал е в работата на правните клиники и координира дейността на Студентския клуб по международно хуманитарно право към ЮФ на ПУ. Водил е курсове по основи на правото и правно регулиране на бизнеса в Европейското висше училище по икономика и мениджмънт – Пловдив.

Защитава дисертационен труд в Института за държавата и правото при Българската академия на науките и има придобита научна степен „доктор по право“. Доцент е по конституционно право в ЮФ на ПУ „Паисий Хилендарски“. От 2017 г. е заместник-декан на същия университет.

Христо Паунов има обществена активност, свързана с професионалната му насоченост и научно-преподавателската му дейност. Той член на Националния съвет на Българския Червен кръст. Бил е член на Националната етична комисия по трансплантация (2010–2015 г.) и председател на Българския Младежки Червен кръст (2000–2002 г.). През 2013 г. е издадена книгата му „Ревизия на Конституцията на Република България“, а през 2016 г. – книгата „Държавни символи“.

Участвал е в конференции, семинари, обучения и специализации в България, Швейцария, Великобритания, Австрия, Италия и Полша. Има публикации в български правни списания и сборници, както и в периодичния печат.

 

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
📨 Изпрати новина