Factcheck: Снимката на изгореното българско знаме не е от Украйна

• Снимката на изгореното българско знаме не е от Украйна, а е от Северна Македония. Изгарянето на знамето става по време на карнавал в село Вевчани през януари 2021 г.;
• Публикуваната снимка е манипулирана, като е изрязана част от нея, в която се вижда македонският флаг;
• Изображението се разпространява още от март 2022 г. като част от дезинформационна кампания, целяща да настрои българското общество против подкрепата за Украйна.

В навечерието на празника 3 март в социалните мрежи се разпространи снимка, на която се вижда изгаряне на българското знаме по време на публично събитие. Част от публикациите твърдят, че снимката е от Донбас през 2015 г. В други изображението е придружено от поредица неверни или подвеждащи твърдения за антибългарски прояви в Украйна.

1 of 3

Проверката на Factcheck.bg показа, че снимката не е от Украйна, а е направена по време на карнавал в македонското село Вевчани през януари 2021 г. Събитието е тридневно, като в последния ден традиционно се горят карнавалните маски. Тогава се е случило и запалването на българското знаме. Проверката ни установи също, че снимката е манипулирана, като от оригинала е изрязано македонското знаме, което се вижда в горния десен ъгъл. Ето как изглежда цялата снимка.

Случаят с изгарянето на българското знаме в Северна Македония е отразен в македонски и български медии, а в репортажите се виждат кадри, съвпадащи с изрязаното изображение, разпространявано в публикациите от последните дни. Случилото се на фестивала във Вевчани предизвиква реакция от страна на българското Министерство на външните работи. Изгарянето на знамето е официално осъдено от македонските власти, а по-късно съдът санкционира извършителите с глоби от 5000 до 7000 евро.

Това е поредна вълна на разпространение на изображението заедно с неверните твърдения, че събитието се е случило в Украйна. Подобни твърдения се разпространяват още през март 2022 г., като тогава се твърди, че снимката е от Киев. В първите седмици след нападението на Русия над Украйна снимката и твърденията, че украинци горят българското знаме стават част от целенасочено разпространяван кремълски наратив, според който украинските власти водят антибългарска политика, дискриминират и подтискат българските общности в страната. Подобни внушения активно се използват в началото на войната с цел да повлияят на общественото мнение, като създадат нагласи против военната помощ за Украйна и против подкрепата за пристигащите тогава в България украински бежанци.

1 of 3

Манипулираната снимката активно се разпространява и в края на 2022 г., когато в парламента предстои гласуване за изпращането на военна помощ за Украйна.

В края на февруари 2024 г. тя започва да се появява отново, като публикациите тръгват от няколко профила, активно разпространяващи проруска дезинформация. Един от тях например има над 160 поста във Фейсбук само от деня, в който е публикувал снимката на изгореното българско знаме. Това прави около 6-7 поста на час през цялото денонощие или по 20 на час в рамките на обикновен осемчасов работен ден. Сред мартеничките и патриотичните призиви се открояват нападки срещу Запада, ЕС и Германия, карикатури осмиващи Европа и Украйна, критики срещу политическия елит изобщо.

Проверено:

Снимката на изгореното българско знаме не е от Украйна, а е от Северна Македония. Изгарянето на знамето става по време на карнавал в село Вевчани през януари 2021 г. Актът е осъден от македонските власти, а нарушителите са наказани с глоба. Публикуваната снимка е манипулирана, като е изрязана част от нея, в която се вижда македонският флаг. Изображението се разпространява още от март 2022 г. като част от дезинформационна кампания, целяща да настрои българското общество против подкрепата за Украйна.

Автор: Василена Доткова

Василена Доткова е завършила английска филология в Софийския университет. Работила е в печатни и онлайн медии. Като редактор във вестник „Дневник“ и сайта dnevnik.bg е част от екип, отразяващ теми, свързани с околната среда и зеления преход. Интересите ѝ включват също разнообразни области като литература и социолингвистика, обществени науки и международни отношения. Преводач е от английски на художествени и философски текстове. Живяла е във Великобритания и Скандинавия и ползва също норвежки, шведски и датски език.

Източник: Factcheck.bg