Елена Бонева, дъщеря на полковник Бонев, за 9-ти септември: Минах през деветте кръга на комунистическия ад!

Какво се случва, след като полковник Бонев – командир на 9-ти Пехотен пловдивски полк, отказва да сътрудничи на Държавна сигурност, само три месеца след като се връща от фронта, вижте покъртителния разказ на дъщеря му Елена – ВИДЕО

Съюзът на репресираните: Преди бяхме опасни. Сега сме излишни!

Това е най-кошмарната дата! – така започва своята лична история Елена Бонева, дошла на 9-ти септември пред паметника „Свидетелят“ на площад  „Стефан Стамблов“ , където Съюзът на репресираните организира поклонение пред паметта на избитите и безследно изчезналите в следствие на комунистическия терор в България.

Дамата разказва със сълзи на очи, как е преминала през 9-те кръга на ада, на крехка детска възраст:

“Аз бях на 11 години, когато чакахме с трепет писмо от фронта. Моя баща с 5000-дния си полк беше инсталиран на западната граница, тъй като лудият Хитлер казал, че “малката България трябва да бъде наказана, затова че се отказва от съюза с нас”. И изпраща най-елитната германска част, наречена “Принц Ойген”, която да срине България – малката неверна съюзница, наравно със земята. Обаче, ако не е бил полкът на моя баща – 9-ти пехотен пловдивски полк, изпратен на границата 7 дни преди 9-ти сепетмври, България е щяла да бъде срината… Кюстендил, най-малко и София…”

Какво се случва, след като полковник Бонев отказва да сътрудничи на Държавна сигурност, три месеца след като се връща от фронта, вижте покъртителния разказ на дъщеря му Елена в следващото видео.

В периода между 08.09.1944 г. и 17.10.1944 г. само за 40 дни са избити 26 500, хиляди са безследно изчезналите, припомнят от Съюза на репресираните – Пловдив.

„Преди бяхме опасни… Сега сме излишни! – заявиха от клуба, преди да поднесеат цветя и да запазят минута мълчание в памет на жертвите на комунистическия терор у нас, събралите се порд паметника беловласи мъже и жени.

Това е празника на нашите поробители, черен ден за българската история, допълниха те и завещаха на младите хора „Никога, никога да не се повтаря!“