Тя ще играе Йокаста – майката на Едип, в когото ще се превъплати синът ѝ Константин Еленков
Режисьорката Диана Добрева се завръща на сцената за спектакъла „Едип и пророците“ – новата премиера на пловдивския Драматичен театър. Спектакълът ще се изиграе пред публика за пръв път в две поредни вечери – на 10 и 11 април. Той завършва своеобразна трилогия и сътрудничество между Добрева и драматурга Александър Секулов – след „Одисей“ и „Коприна“.
„Благодаря на пловдивския театър за възможността да работя по този проект. Пловдивската драма остава единственият, в който имаш времеви, материални и всякакви други условия да се случват подобни експерименти“, коментира на пресконференция преди премиерата Добрева.
Освен режисьор, тя ще е част и от актьорския състав като Йокаста – майка на Едип, който ще бъде изигран от нейния син в истинския живот Константин Еленков.
„Това е една много тежка роля – всичко се развива в един ден, а на сцената само за час и 40 минути трябва да преминеш от усмивката до абсолютната дупка“, заяви Еленков. Той добави, че решението майка му да играе и майката на Едип добавя много в играта – истиност, теленост, различна от това, когато има просто актьори.
„Всички аспекти в спектакъла се създаваха едновременно на сцената. Моята работа като художник е свързана с досътворяването на персонажите и различни сценични ситуации. Решението идеите за костюмите да се правят в движение създаде трудности, защото аз каквото и да нарисувам – то трябва и да се създаде. В пловдивския театър има условия да се работи така – той работи като европейски, а не български театър“, коментира художникът на костюмите Марина Райчинова.
„Тъй като става дума за нов текст, нямаше как костюмите да са исторични. Вдъхновихме се от геометричния период в изкуството, който е по-стилизиран и някак по-съвпада със съвременните ни вкусове. Но имаше и трудности – железари и дърводелци изработваха костюмите, в някои от тях има тръби, шперплат…“, разказа още тя.
Различен е подходът и към сценографията. „Трудно е да се занимаваш с антична драматургия. Темите са актуални, но нашето разбиране за света е различно. Отказах се от идеята сценографията да е определяща пространството, по-скоро влязох в една територия, в която сценографията е като инсталация, самостоятелен компонент. Използвани са различни медии, като влияния има от квантовата механика, Евклид и гледните точки за оптиката през античността“, добави сценографът Мира Каланова.
