Ден 15 от карантината

Актуално Гласове Живот Новини

Неусетно стигнах до Обетованата Земя – Главната. Двама от общинска охрана, ме подминаха със съжаление, забелязвайки избилата пот над маската ми и твърдо убедени, че съм от дезинфекцията

Една забавна, но и поучителна Фейсбук поредица на Слави Георгиев. Към него, за да илюстрира подобаващо поредицата, се присъединява карикатуристът Ириен Трендафилов

Днес рано-рано, тихо и безмълвно, слязох в гаража, нахлузих гумения костюм, с който бащата пръска лозето, поизлъсках пръскачката, излях първака в празна туба от 10 л., налях камфоров спирт от резерва, долях с вода, запалих голфа и отпраших с мръсна газ.

Дори не съм се усетил, как достигнах до ул. “Авксентий Велешки”. Спрях накриво, покрай Библиотеката, като за 3 коли, ощастливен, че някога и на мен в живота ми се отдава тази неземна привилегия. Калкулирах печалба от 2 лв. на час от отменената “Синя зона”.

Нахлузих маската против радиоактивен въздух, разработка на БАН от 1977 г., с която ме снабди братчеда и гордо поех по моя Via Dolorosa. Бавно закрачих по празните алеи на Цар-Симеоновата градина. С умиление си спомних за минаващите с ролери през краката ми малки деца, за гордо некъпалия се 6 дена труженик със сандали и бял чорап, долнище на анцуг, пуловер и кожено яке, пристъпящ бавно и лющещ слънчоглед от торбичка. Липсваше ми музикалния сблъсък между крайезерното заведение, озвучаването на фонтаните и дядото с детските песни и куклите. Исках си ги обратно.

Неусетно стигнах до Обетованата Земя-Главната. Двама от общинска охрана, ме подминаха със съжаление, забелязвайки избилата пот над маската ми и твърдо убедени, че съм от дезинфекцията. Неусетно стигнах и Копчетата. Приседнах уморен, а един полицай дойде да ми предложи цигара и да ми пожелае лека работа. 3 гълъба излетяха ужасени от вида ми, въпреки апетитното парченце захвърлена пица в близост до гумените ми ботуши. След като си дръпнах фаса, продължих по трънливия си път. Минах покрай отворен магазин за дамски трикотаж. Преглътнах егото си и се поддадох на неистовото желание за шопинг, в единствената отдала ми се възможност от 2 седмици насам. Изгониха ме, правили ревизия.

На Джумаята си направих селфи. От определен ъгъл, за момент си представих, че съм на екскурзия в Тунис. Погалих палмичката. Отбих се и на 7-то тепе, за да отпия вода от чешмичката, която поне малко от малко да утоли жаждата ми да чуя човешка глъч.

От там се спуснах в Капана. Бавно крачих по всяко от паветата. Представях си, множеството от човешки стъпала, преминали през всяко едно от тях. Поспрях се пред “Котка и мишка”. Мисловно изпих една бира и пуснах сълза. Вече нямах сили за нищо. Емоционално бях изтощен от липсата на хора по Главната.

Дори не обърнах внимание на 3 хипстъри в Ядрото, ритащи чорап. С мъка преодолях ул.”Отец Паисий” и покрай Одеона, се шмугнах обратно към градината. Нямах сили, дори мисловно да изям един сладолед в Сладоледената къща. Довлачих се до колата, захвърлих маската и отпраших за извънредното включване на Националния оперативен щаб за борба с коронавируса.

карикатура: “Тоалетна хартия при криза”, Ириен Трендафилов .

Ден 14 от карантината

Споделете ни във:

1 коментар за “Ден 15 от карантината

  1. Карантина няма,има извънредно положение.Карантината е за болните,а здравите се призовават да си седят вкъщи,за да не се разнася вируса от човек на човек.Може да излезеш,но ако отиваш да си свършиш някаква работа и трябва да си сложиш маска.Не да се разкарваш безцелно,да си правиш кефа.
    Разграничавайте нещата!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.