Джани Родари: Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето
На днешния ден се отбелязват 40 години откакто вълшебникът на фантазията Джани Родари напусна този свят. Той се ражда преди 100 години в едно малко градче на Ботуша.
Италианският сладкодумец обикаляше света, беше и в България, и навсякъде бе прегръщан от своите читатели, защото самият той ги обичаше и прегръщаше.
Неговите страсти през целия му живот са: писането, музиката и журналистиката. Книгите му са сред първите най-любими истории от детството на милиони хора по-света.
„Изключването на телевизора с цел четене на книга кара децата да намразват четенето.“
„Има стара поговорка: от грешките ние се учим. Новата би могла да звучи така: от грешките ние се учим да фантазираме.“
„…запознавайки се с правилата на играта: „това е възможно, а това не е възможно“ – това е началото на съзнанието на детето за границите на свободата му, определени от живота и обществото. Това е един от начините да се приобщи с колектива.“
„Всички играчки на света не струват колкото един приятел…“
„Сълзата на детето тежи по-малко от капризен вятър, но сълзата на гладното дете тежи повече от цялата земя.“
„Техниката „фантастични хипотези“ е изключително проста. Тя неизменно се изразява под формата на въпрос. Какво ще стане, ако?“
„Вярвам, че приказките, стари и нови, образоват ума. Приказката е мястото на хипотезите. Тя може да ни даде ключовете, за влезем в реалността по нови пътища и помага на детето да научи за света.“
„Който е волен, той е и доволен.“
„За да познаете себе си, първо трябва да си представите себе си.“
„В страната на лъжите истината е болест.“
„Геният винаги се нуждае от повече или по-малко глупав помощник, за да може да си вземе почивка, докато говори или слуша. В края на краищата, не е възможно през цялото време да се мисли само за твърде умни неща.“
„Лекарят без карета със сигурност е шарлатанин и измамник.“
„Искаше да се представя за хитър човек, искаше да скрие доброто си сърце. Кой знае, защо хората с добри сърца винаги се стараят да скрият това от другите?“
„Когато имате голяма скръб, вече не забелязвате малки неприятности.“
„Грешките са необходими, полезни като хляба и често красиви. Пример – кулата в Пиза.“
Джани Родари е роден на 23 октомври 1920 г. в малък град Оменя (Северна Италия). Родителите му са ломбардци. Баща му, хлебар по професия, умира, когато Джани е само десетгодишен. Джани и двамата му братя, Чезаре и Марио, израстват в родното село на майка си, Варесото. Болно и слабо от детството си, момчето обича музиката (взима уроци по цигулка) и книгите (чете Ницше, Шопенхауер, Ленин и Троцки). След три години обучение в семинарията Родари получава своята учителска диплома и на 17-годишна възраст той започва да преподава в местните селски училища.
През 1939 г. за кратко посещава лекции във Филологическия факултет на Университета в Милано. По време на Втората световна война, Родари е освободен от служба поради влошено здраве. След смъртта на двама близки приятели и затварянето на брат му Чезаре в концентрационен лагер, става член на Съпротивата и през 1944 г. се присъединява към Италианската комунистическа партия.
През 1948 г. Родари започва работа като журналист в комунистическия вестник „Унита“ (L’Unita) и започва да пише книги за деца. През 1950 г. комунистическата партия го назначава за главен редактор на новоучреденото седмично списание за деца „Il Pioniere“ в Рим. През 1951 г. е публикувана първата стихосбирка на Родари „Книжка със смешни стихотворения“ и „Приключенията на Чиполино“.
През 1953 г. той се жени за Мария Тереса Ферети, която след четири години му ражда дъщеря – Паола. През 1957 г. Родари полага изпита за професионален журналист. В периода 1966 – 1969 г. Родари не публикува книги, а само работи по проекти с деца.
През 1970 г. писателят е удостоен с най-престижното отличие за детска литература – наградата „Андерсен“, наричана „малката Нобелова награда“, която му помага да спечели световна известност.
Родари умира от тежко заболяване на 14 април 1980 г. в Рим.
Източник: Капана.бг
