Архивите разказват: Пловдив под карантина през 1893

Дезинфекцията – Османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и жилищата с мащерка, сандалово дърво, дафинов лист, а по няколко пъти на ден улиците били поливани с оцет и розова вода

Д-р Ангел Дряновски, началник на Опитната противомаларийна станция в града лекува с хлорохин още в годината на създаване на лекарството 1934

СЗО препоръча няколко медикамента за лечението на пациенти с коронавирус. Един от тях е Resochin (chloroquine), познат в България като хлорохин. Лекарството е синтезирано в Германия през 1934 година като синтетичен противомалариен препарат. Още същата година то се прилага и в Пловдив от д-р Ангел Дряновски, началник на Опитната противомаларийна станция в града. Това съобщава българската секция на Дойче веле. Автор на материала е колегата от Пловдив Веселина Божилова, която изразява благодарност за съдействието на доц.д-р Георги Томов и историка Румен Иванов. Използвани са и източници от НБ „Иван Вазов“.

Под карантина през 1893

Този интересен факт разкрива кураторът на Музея на медицината в Медицинския университет в Пловдив доц. д-р Георги Томов. В сбирката на музея има данни за редица опустошителни епидемии, минали през годините и през южния български град – чума, малария, едра шарка, холера, инфлуенца, по-късно туберкулоза, сифилис. Особен интерес предизвикват карантинните мерки, взети през 1893 година по повод епидемия на шарка. Заповедта е открита от историка Румен Иванов в Народна библиотека „Иван Вазов“ и гласи следното: „В област Коня се появила силна форма на заразната болест шарка, причинила смъртта на хора. За ограничаване на заразата от правителството се вземат спешни мерки: (…) да не се разрешава придвижването на хора от едно в друго населено място, за да не се разпространява заразата.“

Заповедта се отнася до днешното село Могилица, Смолянско, което тогава е в рамките на Османската империя. Заради неспазване на карантинните правила, заразени селища са били изселвани – като село Тузлу дере, община Първомай. За епидемиите от чума и едра шарка по българските земи свидетелстват и надписи на надгробни паметници. Един от тях, разчетен край вече изчезналото село Деделер в община Ардино, е на млада жена и в него се казва: „Причина за смъртта ми беше чумата. Никога не забравяй смъртта“. Надгробната плоча е от 1812 година.

Историкът Румен Иванов изброява и други интересни факти. Така например известният османски лекар-хирург Шерафеддин Сабунджуоглу (1385-1468) при заразни епидемии препоръчвал следното: „Стой далеч от много хора; поздравявай отдалече; мий си ръцете редовно; когато излизаш на улицата, покривай лицето си“.

Под карантина на Джендем тепе

Днес заради пандемията от Ковид-19 се затварят държави. Но подобно нещо се е случвало и в далечното минало, разказва Румен Иванов и дава следния приемр: при чумната епидемия от 1445 година Султан Мехмед Фатих забранява влизането на чужденци от Западна Европа и Китай в Османската империя и най-вече в столицата Истанбул. Първата карантина в Османската империя срещу чужденци е наложена от султан Махмуд II през 1831 година срещу кораб с руснаци, които пристигат в Истанбул. Причината е широкото разпространение на холерата в Русия и Франция.

Интересен факт е, че Държавна болница Пловдив, прераснала по-късно в най-голямата болница на Южна България УМБАЛ „Св. Георги“, дължи създаването си на епидемия, разказва доц. д-р Георги Томов. Става дума за холера сред руските войски по време на Руско-турската война. Болните са били изолирани във временни бараки в подножието на Джендем тепе през януари 1878 година, а малко по-късно – през 1891 – до тях се строи и първата сграда на държавната болница с инфекциозно отделение. В него на 16 май 1903 година, по време на епидемия от менингококов менингит д-р Иван Драгомиров извършва първата в България лумбална пункция. По-късно в това отделение се лекуват болните от инфлуенца по време на голямата пандемия от испански грип през 1918-1919 година. Почти всички от погребаните в британските военни гробища в Пловдив военнопленници са починали от инфлуенца.

В далечното минало българите са се пазили от епидемии с вотиви, амулети и народни поверия, разказва Румен Иванов. Българският фолклор пази името Баба Шарка. Когато тя влезе в дома, хората са спазвали редица забрани – в къщата не влиза друговерец, не се работи, огнището не се гаси и къщата не се заключва, до огнището се оставят ястия и вино и непременно една медена питка, за да се умилостиви Баба Шарка. Къщата трябва да е чиста, а със захарен сироп се ръси пътечка от леглото на болното дете до входната врата, за да се умилостиви шарката и да си отиде.

Мащерка, оцет и розова вода 

Османските лекари препоръчвали прекадяване на улиците и жилищата с мащерка, сандалово дърво, дафинов лист, а по няколко пъти на ден улиците били поливани с оцет и розова вода. Основното лекарство срещу заразните болести, което препоръчвали, е Тин-и Махтум (вид бяла глина, която се правела на хапчета), която сега е известна като Бентонит. Кулата Къз кулеси в Босфора е свързвана със затворената там дъщеря на султана, която така е предпазвана от лошо пророчество. Истината е, че през 1831 по време на епидемия от холера, кулата е била изполвана като място за карантина за пристигащите чужденци.

Близо век по-късно в Пловдив търговецът на тютюн Димитър Кудоглу прави най-значимото благотворително дарение за онова време, свързано с епидемия. През 1927 година той създава и поддържа Дом за благотворителност и народно здраве заради две епидемии, които морят основно бедните хора – туберкулоза и сифилис. За съжаление, сградите вече са съборени, но играят важна роля за града поне в продължение на 20 години.

Източник: dw.com

Снимка на корицата: Домът за благотворителност и народно здраве в Пловдив, създаден от Димитър Кудоглу