Архивите разказват: Историята на първия храм-паметник в България, посветен на Освобождението

Актуално Забравеният град Новини

На 11 май 1881 г., в деня на светите бра­тя Кирил и Методий, видните пловдивски граждани и жи­тели на Копривщката махала основали изпълнителен ко­митет по изграждане на нов храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски

Стенописите му са реставрирани от пловдивския художник Атанас Хранов преди около 13 години (ГАЛЕРИЯ)

В началото Църквата чествала паметта на всеки от светците в деня на неговата смърт – св. Кирил на 14 февруари, св. Методий на 6 април, но понеже делото им ги обединява в едно, впоследствие бил избран 11 май

Историята на първия храм-паметник в България, посветен на Освобождението, започва още преди полагането на първия камък на сградата. Стари сведения разказват за изселване на турското население от пределите на Пловдив след Освободителните битки. По онова време, градът ни е бил най-големият във вътрешността на българските земи, а преселването на цели семейства неминуемо е оказало влияние. Така старите махали „Табак хисар“ и „Кая меджид“ били изоставени, а на тяхно място се появила така наречената Копривщка махала. Тя се е разпростирала между сегашните пешеходен и панаирен мостове. В нея се заселили жители на Копривщица, както можете да предположите и сами от името на махала. Нанесли се още жители на Клисура, Панагюрище, Калофер.

Будните граждани, допринесли с присъствието си в Пловдив, ни завещават едни от най-забележителните сгради, построени след Освобождението, а именно Мъжката гимназия „Александър I“ и църквата „Св. св. Кирил и Методий“.

Първоначално, жителите на Копривщката махала започнали да посещават катедралния храм „Света Богородица“, който се намирал съвсем наблизо – на Таксим тепе. Християнското средище обаче, имало твърде голям брой посетители и често някои от вярващите изобщо не успявали да влязат вътре. Така сред жителите на новия квартал се зародила идеята сами да си построят храм, в който да отправят молитви към Бога.

Инициативата поели Иван и Величка Личеви, Душко Кесяков, Симеон Груев и Дочо Чипев, преселници от Копривщица, Минко Тосков и свещеник Първан Стоев, родом от Калофер. На 11 май 1881 година, те основали изпълнителен комитет по изграждането на нов християнски храм, който да бъде посветен на българските равноапостоли Кирил и Методий и на руския светец княз Александър Невски, смятан за небесен покровител на покойния по това време император Александър II.

Комитетът срещнал подкрепа не само от жителите на Пловдив, но и от редица други селища по тракийските земи. Така идеята за малък енорийски храм се изменила и прераснала в храм-паметник на Освобождението. Само за 12 месеца, били събрани достатъчно средства от големи дарители и обикновено хора, за да започне изграждането.

Година по-късно, на 11-ти май 1882-ра, е положен първият камък. Любопитно е да отбележим, че строежът на пловдивския „Св. Св. Килим и Методий и Св. Александър Невски“ започва едновременно със строежа на „Св. Александър Невски“ в София. Събитието било изключително тържествено и на него присъствали митрополит Панарет и румелийския генерал-губернатор княз Алеко Богориди.

Проектът е дело на бележития Йосиф Шнитер, който е съблюдавал целия процес на работа.

Храм-паметникът е изграден само за 2 години в духа на руския неокласицизъм, който е бил изключително модерен за времето си.

С извисените си куполи, храм-паметникът напомня за големия Исакиевски събор в Санкт Петербург. Външната част на сградата е украсена с многобройни арки и пиластри с капители в коритански стил. „Св. Св. Килим и Методий“ има три входа – западен, северен и южен, а всеки от тях е подчертан с високи колонни портици, завършващи с триъгълни фронтони.

Олтарната част е оформена с голяма полукръгла апсида, извисена до покрива. Вътрешният план е подчинен на изискванията на трикорабната базилика, характерни за източноправославното църковно строителство.

Иконостасът на храма е оформен и украсен в духа на класицизма и напълно се вписва във вътрешната архитектура. Интерес предизвикват големите икони от царския ред, които са работа на видния художник, иконописец и революционер Георги Данчов – Зографина.  След Освобождението, Зографина се установява в Пловдив. Със силно духовно излъчване са образите на Иисус Христос, Св. Богородица, Светите братя Кирил и Методий, Св. Александър Невски също. Забележителна творба е и изображението на Добрия пастир, излязло изпод ръката на брата на Георги Данчов – Никола Данчов.

През 1884 г., в навечерието на летния църковен празник на св. Александър Невски (25 август), напълно завършеният храм-паметник на Освобождението бил осветен с тържествена архиерейска света литургия.

Преди около 13 години храм-паметникът бе реставриран. Трите купола на сграда, средният от които е камбанария, бяха ремонтирани, а голямата врата на южния вход бе подменена с нова. Обновена бе и каменната облицовка на външното стълбище.

Вътрешността на сградата е реставрираната също, а стенописите бяха обновени от пловдивския художник Атанас Хранов.

Споделете ни във:

3 коментара за “Архивите разказват: Историята на първия храм-паметник в България, посветен на Освобождението

  1. Като ючбунарска фльорца беше “обновена” сиреч ОСКВЕРНЕНА от мутро’полит’ика Света Марина. Та сега -еха- “…Вътрешността на сградата е реставрираната също, а стенописите бяха обновени…”
    Съществени разлики има между дюлгерските понятия (неразбираеми за непосветени изуствЕНоведи, КУРаторци, историчари, член-кореспонденти на БАНда и ХонорисКаузи на АМТИ +И +Цирк и Миксолози и Кръчмоведи) за
    =реставрация
    =ремонт
    =реконструкция
    =поправка
    =възстановка
    =анастилоза
    =обновяване
    -бутане-
    -събаряне-
    -разчистване-
    -УНИЩОЖАВАНЕ-
    и няколко други още. Трети курс, кака!
    Капиш?
    Сус!

  2. Вече възразихме недообразовани “разбирач…” пърдом, РАЗБИРАТЕЛИ преди да са си получили ОЦЕНКИТЕ да раздават “оценки: “…напълно се вписва във вътрешната архитектура. Интерес предизвикват …”
    Предизвиквал бил, как няма да предизвиква, щом Заспал Муйко в Сламата си избърше ГУРЕЛИТЕ.
    Вътрешната архитектура, вънКАшната, че и СРЕДНАТА, майно льо!

  3. На морга го обърнахте този НОВИНАРСКИ сайт, музейно-нафталинен, и ВЕЧЕ БЪЛГАРОСЪВЕТСКА ПРОПАГАНДА.
    Таваришч Гергов ли ти изкашля бакшиша тоя път, съвецкият Почетен Консул и мутро’полит’ический ПОСЛУШНИК, бе продажнико Юда?
    КАЛИНКА!
    Сус!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.