Архивите разказват: Бунарджика е свързан с голямата мечта на цар Фердинанд за истински дворцов комплекс
Знаете ли че, Пловдив щял да има български Версай?
Пловдив и по-специално хълм Бунарджика са свързани и с голямата мечта на цар Фердинанд за постройка на обширен дворцов комплекс край тепетата. Още през 1892 г. той харесал мястото, на което постоянно се провеждали големи увеселения и балове, а малко по-късно го поискал от общинската управа. От там знаели, че ако дадат Бунарджика на княз Фердинанд, ще лишат града от едно безценно благо, с което е разполагал от векове. Въпреки това, решението било взето: „да се подари на Негово царско Височество Княза“ Бунарджика, заедно с градината „Цар Симеон“ и с един обширен терен от днешния Дом на техниката до Търговската гимназия и от Дома на техниката до ул. „Ген. Данаил Николаев“.
Дворецът щял да включи и запазената гора при сегашното кръстовище на бул. „Пещерско шосе“ и бул. ,,В. Априлов“. Още през 1896 г. княжеските конюшни били настанени в градината „Цар Симеон“, а на следващата година решението било потвърдено от повторно гласуване. Този терен от стотици декари трябвало да се превърне в импозантен парк с водопади и езера, редки растения и животни, а сред него да израсне един пловдивски „Версай“, по подобие на дворците, останали от френските крале.
На пръв поглед вече нищо не можело да спре изпълнението на проекта. Обаче не било така – собствениците на имоти решително се противопоставили на тяхното отчуждаване. Започнали съдебни процеси, които се проточили до 1912 г. След това се изредили три войни, а през 1918 г. цар Фердинанд бил принуден да напусне България. Така Пловдив останал без свой „Версай“.
Има данни далеч назад в историята, че още от древността хълмът бил любимо място за разходка на пловдивчани. „Местността „Бунарбаши” е сборище на интелигенцията и на аристокрацията” – известява Евлия Челеби в средата на ХVII век.
Подобни сведения има и от по-късно време. С тази традиция е свързан най-старият празник на Пловдив – посрещането на маиза в първия ден на месец май, когато всички дървета са разлистени и зимата окончателно е отминала. Още по тъмно цели семейства се отправяли към върха на Бунарджика. Стръмната пътека се запазила чак до 1932 г. Труден и уморителен бил преходът в тъмнината, но си струвало усилията – според преданието, който посрещнел изгрева, щял да бъде здрав през цялата година и го очаквала добра печалба. Задължително било майосването, тоест посрещането на първите слънчеви лъчи, да бъде върху самия връх на Бунарджика.
Скалите и равната площадка под тях били препълнени от народ. След “улавянето на маиза” всички се спускали долу в ниското при днешния булевард “Руски”, където се простирала широка поляна с буйна свежа трева. Тук жените нареждали богати трапези. Едва на свечеряване всички сгъвали багажите и поемали към домовете си.
Източник: Lostinplovdiv.com
изсмукано от палеца дребнотемие ще трае ден-до-пладне (както вчерашната „статия“ от КАЛИНКА за ул. Карловска, проповядваща да се направила пешеходна по примера на Ослепителния Успех на …Капана! Изг7зици, майно льо – ама доходни!) през Карантината.
Нищо друго не се случва, освен „подписване“ на ПРОЕКТИ на тъмно.