Арх. Мария Стоянова: Зала Лотос е единствен пример за бионична архитектура в града, а сега се превърна в бутафория

Архитектът на сградата Димка Танева беше абсолютно против тази бутафория, имаше предложения, които никой не чу, каза още арх. Стоянова

Вслушвайте се в професионалното мнение преди да вземате решения – с този призив към институции и управляващи се обърна архитект Мария Стоянова след представянето на проекта за Дом на динозавъра в зала „Лотос“ – бившия Дом на новороденото, сега част от Природонаучния музей. Детският кът с бутафорни динозаври и среда възмути пловдивската общественост с нелепия вид, несъобразен по никакъв начин с архитектурната среда, в която се намира.

„Бионичната архитектура е съвременна архитектура, създадена чрез заимстване на природни форми. Домът на новороденото е единственият такъв пример в Пловдив. Тази сграда е знакова и ценна, и затова пловдивските групи на Камарата на архитектите и Съюзът на архитектите я маркирахме с табела за проектантите и времето на създаване. Когато бе обявен настоящия проект през 2018-а година остро реагирахме срещу предложената бутафория, но никой не реагира“, коментира архитект Стоянова.

Още тогава КАБ и САБ изпратиха становище и поискаха повече публичност относно този проект, както и пожелаха да се запознаят с проектите и друга документация, която така и не им е била предоставена. Най-важно е било съгласуването на идеите с автора на сградата – арх. Димка Танева. „За съжаление тя почина скоро, но знам от нея, че тя бе абсолютно против тази бутафория. Тя имаше идеи и предложения, но за съжаление никой не поиска да ги чуе“, каза още арх. Стоянова.

Тя допълни още: „Преди 2 години отново получихме обещание от зам.кмета по култура г-н Панов, че ще покажат проекта и ще се обсъди от пловдивската колегия. За съжаление това също не се случи. Защо? Защо съдбата на такива значими обществени сгради за града се решава, без да се попитат архитектите на Пловдив? Поне чуйте някакво професионално мнение, господа управляващи преди да взимате окончателните решения.

Винаги съм смятала, че трябва да има симбиоза между архитектурата отвън и функцията отвътре.“

„Какво значи, че фасадата е запазена, когато зад прозорците има плътна стена и сградата е затворена към външното пространство? Какво пречеше да се отвори към парка тази част и да се излезе с експозиции на открито, да се използват природните околни дадености? Какво пречеше тази сграда, като част от музея да остане за децата? Във всички модерни музейни комплекси има детски зони за лекции, прожекции и творчески дейности на малчуганите. Освен да радваме децата, ние трябва и да ги възпитаваме в уважение към ценностите и средата,“ завърши позицията си архитект Стоянова.