Апокрифна книга за Пловдив, спасила България в арбитражен процес на ООН, издаде за пръв път бизнесменът Любозар Фратев

Книгата на д-р Александър Костакиев Пеев “Пловдив към средата на XIX век според описанието на Константин Д. Моравенов“ до сега реално не е съществувала

Изданието е посветено на 210 години от раждането на Муравенов и 90 години от първата публикация в Пловдивски общински вестник на труда на д-р Пеев

Има книги – реликви, има книги – съкровища, има книги – вселени, има книги – паметници, живи картини, има книги – документи, изненади, има… и съдбоносни. Книгата на д-р Александър Костакиев Пеев* “Пловдив към средата на XIX век според описанието на Константин Д. Моравенов“ е събиретелен образ на всичко това. И нека не ви звучи пресилено, веднага ще забравите това определение, когато я зачетете.

Трудът на възрожденеца се роди за съвременниците преди няколко дни и вече може да се намери в големите книжарници на града. Издаден е от фондация „Балкански културен форум“, със спомоществувателството на Новиз АД. Защо е необходим и задължителен, ще разберете по-долу от разказа на инж. Любозар Фратев – изпълнителен директор на дружеството, председател на фондацията и изтъкнат пловдивски общественик.

Пред репортера ни той разкри, че до този момент книгата се е припознавала със заглавието на ръкописа на Константин Моравенов „Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание“, тоест така като той го е видял и чувал от баба си и нейния брат. Самият Муравенов  е научил български език едва на 45 и започва да го учи  от граматиката на Найден Геров. Иначе е роден в Пловдив, но до 45-годишна възраст е живеел в едни град, където е било срамно да се наречеш българин.

„Та, тази книга, която ние представяме, е нещо като матрьошка. Д-р Ал. Пееев си е поставил за цел да донесе до знанието на читателите – сънародниците си, това, което Муравенов е видял, преживял, но го е насипал на един неразбираем език, не само поради липсата на образование, но и поради времето, в което е живял. Това е и причината, макар и недоказана, този ръкопис да не види бял свят десетилетия,“ поясни инж. Фратев.

Той и екипът, работил над изданието – редакторите д-р Петко Георгиев и Данаил Георгиев – също смятат, че прямотата и липсата на дипломатичност у автора на ръкописа, станал основа за труда на д-р Пеев, са също основателна причина той да не бъде отпечатан при написването му, не само актуалната политическа обстановка на територията на Османската империя, в която се намирал града ни и „елинистичната му култура“.

След като никой не проявява интерес към ръкописа на Муравенов, той го подарява на Българското читалище в Цариград през 1869 година. Много по-късно вече, едва в 1930 г. с предложението на д-р Ал. Пеев, по инициатива на редактора на Пловдивския общински вестник г-н Никола Гашаров и разрешението на кмета, части от него започват да се отпечатва на отделни коли с бележките на д-р  Пеев, разказва Любозар Фратев.

„Друг не са много интересен, за мене много важен факт, е че този ръкопис, този „паметник“ освен голямото си значение за Пловдив е изиграл много важна роля и за българската държава. През 1920 г, когато Пловдивската гръцка община, вече преселена в Солун, поставя иск към България за 80 млн. лв., като обезщетение за гръцката собственост в България. Това са църквите „Св. Марина“, „Св.св. Константни и Елена“, „Св. Петка“, „Св. Димитър“, „Св.Харалампи“, манастирът „Св. Георги“ в Белащица, редица магазини, работилници, дворни места и други имоти, и благодарение на ръкописа, който днес се намира в Софийската библиотека, този иск пада пред арбитражния съд на ООН. Защото това е един сериозен документ, който дава сериозно доказателство, че те са строени от будните българи и са собственост на България.“

А иначе движението на този ръкописа само по себе си също е изключително интересно. След читалището в Цариград, муравеновите записки попада в ръцете на Петко Славейков, дълго време стоят в неговата къща и едва през 1920-та година наследниците на писателя ги предават в Софийската библиотека.

Как ръкописът стига до автора на книгата „Пловдив към средата на XIX век според описанието на Константин Д. Моравенов“? Все още тази историческа нишка не е напълно проследена.

Същественото за ме е това, което представлява самият текст и делото на д-р Ал. Пеев, който го прави разбираем,близък и достигащ до нас днес, изтъкна Любозра Фратев.

Проф. Николай Генчев пише в книгата, с която  положихме началото на това начинание да преиздаваме стари книги или библиографска рядкост – „Възрожденския Пловдив“:

„Това е жив разказ за пловдивския живот през XIX век, едно тънко наблюдение върху демографските и стопанските процеси, богата картина на обществените заведения в града, чудна галерия от образи и типове, дълбоко вникване в интимните същности на историческото минало.“

Книгата излиза и я посвещаваме на 210 години от раждането на Муравенов и 90 години от първата публикация в Общински вестник на труда на д-р Пеев, заключи Фратев.

Из предговора: „Книгата носи аромата на Пловдив от средата на XIX век. В нея се преплитат съдби, сгради, родова памет, градска суетня. Разказът е напълно съпоставим с творбата на Никола Алваджиев, като има едно голяма предимство – нейната автентичност, понеже е писана от човек, който е живял и пише за съвремието си, без да ползва никакви други източници.

Книгата показва и още нещо, че Пловдив заема, наистина изключително място в нашата история. И както пише д-р Пеев : От пловдивската епархия излязоха и в нея се подвизават най-смелите борци за духовно и политическо Освобождение. Нашият град пръв здраво раздруса народа от неговото вековно мъртвило. На своите плещи, може да се каже, той изкара Освобождението – духовно и политическо – на България!“

*д-р Александър Пеев е личност достатъчно известна и оспорвана в българската история. Син е на първия изборен кмет на Пловдив – Костаки Пеев. Той и брат му Васил са вещи познавачи на миналото на града, работят много по археологията. Д-р Александър Пеев е основател и първопердседател на Археологическото дружество в Пловдив. Откривател е на знаменития Ситовски надпис, краевед, археолог, след това депутат, радектор. Завършил е Военното училище, след него право. Офицер, участва в двете войни – Балканската и Първата световна. Удостоен е с Орден за храброст. Работи като адвокат, стопански анализатор, виден русофил.

Очаквайте интервю с главния библиотекар на НБ „Иван Вазов“ д-р Петко Георгиев, работил като редактор на изданието, който разкрива още любопитни факти от историята и съхраняването на историческия извор до наши дни.