Фалшивите български коментари за Папа Франциск – и отпорът срещу тях във Фейсбук

Вени Марковски

Визитата на Папа Франциск в България, за която писах и аз, бе посрещната “на нож” не само от Българската православна църква и бившите агенти на ДС, които я управляват. Срещу нея се обявиха и други хора, кой свързан с бившите, кой – с настоящите спецслужби. Но срещу това знаково и положително за страната посещение се надигнаха и “истинските”, “православни” “патриоти”. Попаднах на коментар и на бившия депутат от НДСВ Борислав Цеков.

Във Фейсбук той е публикувал статус, в който пише, наред със снимката на Папа Франциск (публикувана вляво):

“Преди няколко седмици, в навечерието на посещението си в София, папа Франциск беше на визита в Южен Судан. Там, в присъщия си маниер, целуна краката на местните първенци. У нас не целуна ничии крака. Може би, защото става дума за някакви си българи, при това бели и европеидни, и даже – о, ужас! – масово не са си сменили пола. Изостанали балкански субекти. Виж, Судан заслужава цялото уважение на римския прелат.”

Не бях видял този статус на г-н Цеков (когото на практика не познавам; виждал съм го един-два пъти само), защото не следя какво пише в социалната мрежа, но го публикуваха под мой коментар във Фейсбук, в който пуснах статия от македонска медия за визитата на Папата в България и реакцията на БПЦ, но и на Македонската православна църква към него.

Още като видях препратката към статуса на г-н Цеков на стената ми, коментирах:
“Простащината и некомпетентността на този текст бият на очи като въшка на чело. Не знам защо го пускате, освен да допълня статията си за българските политици… [ ] Борислав Цеков много се е втренчил в действията на Папата, но кой знае защо не казва нищо за БПЦ-поповете: мият ли крака, целуват ли ги, снимат ли се с хората, обнадеждават ли ги или напротив – насъскват ги срещу ближния, плашат ги с със Сатаната и Ада, назидават ги, че умират, защото ходят на концерти на Мадона и т.н., и др.п .
Сигурно е случайно, че се е хванал за тази снимка, но никак не е случайно, че я тълкува тъкмо по този начин. Който, впрочем, говори много повече за самия Борислав Цеков, отколкото за Папата. (Това, че се обръща към него свойски и с малко “п” е подробност.)”

След това си направих труда да потърся в Интернет за какво става дума на тази снимка и установих, че случката няма нищо общо с интерпретацията на г-н Цеков (нещо очаквано, разбира се!):
Папата не е бил в Южен Судан, а е извършил един жест, който е крайно неприсъщ за неговия сан – целунал е краката на южносуданския президент Салва Киир и неговия бивш вице-президент Риек Машар, враждата между които е в основата на гражданската война в Южен Судан – конфликт, който трае вече години – от декември 2013 г. и в който са загинали около 380,000 човека!

Следователно текстът на г-н Цеков съдържа най-малко следните елементи:
– една лъжа (Папата не е бил в Южен Судан, срещата е във Ватикана);
– още една лъжа (Целуването на крака не е “присъщ маниер” за Папата);
– подвеждаща информация (Целува краката не просто на “местните първенци”);
– заблуждаваща информация (свързва желанието на Папата за мир в гражданска война, довела до 380,000 загинали с цвета на кожата на българите и др.п.);
– невежество (нарича главата на църквата “прелат” – термин, който се отнася до кардиналите, архиепископите, епископите и др. лица, заемащи високи длъжности в Римокатолическата църква).

Всеки би могъл да установи тези факти, както всеки може да се поинтересува какви още ги говори г-н Цеков по темата за посещението на Папата. Ето снимка от компютърния екран, която също говори много за господина:

Г-н Цеков не прави разлика между публична молитва и литургия, но това е по-малкият проблем. По-големият е, че той – уж защитникът на “истинските”, “източноправославните” християнски ценности, използва език, какъвто не се използва от смирените вярващи. Г-н Цеков влиза в ролята на съдник, който не само определя кой какъв е, но и разсъждава от висотата на човек, който явно “стъпва в православен храм не само по Великден и Рождество”. Интересно би било да се разбере в кой именно храм влиза г-н Цеков и какви проповеди чува, за да си създаде такова гневно мнение към ближните. И как този негов гняв, невъзпитан и грубиянски език, се отнасят към източноправославната вяра, която по принцип не е агресивна.

По-нататък г-н Цеков пуска на стената си препратка към изказването на пловдивския митрополит Николай по адрес на Папата, като изрично – и безкритично – цитира думите му: “Посещението на римския папа е политически акт, целта е да се обединят всички църкви около Рим и когато дойде Антихриста, папата да го посрещне.” В коментар на стената си, под друга препратка към думите на дядо Николай, когато някой отбелязва, че самият Николай носи скъпи часовници, Борислав Цеков пише: “Ами защо да няма да “Ролекс”? Да ходи като клошар и да носи “Польот” ли? Да не би да е ощетил държавата или миряните?! Подарен му е! Откога е забранено да се дарява на архиереи?! И откъде накъде някой ще му държи сметка какъв часовник носи? Аман от завист и сиромахомилство.“

Ето някои коментари от Фейсбук, които ще Ви дадат идея за реакцията на подобни приказки:

Пламен Минчев Хората харесват папата не защото е ляв, а защото се държи естествено и човешки, защото не ламти за ролекси и луксозни лимузини, не се къпе в разкош, не мисли само за църковни имоти, защото не е долно комуняшко ченге и слуга на Кремъл! Поради същите причини той не е приятен на червените запъртъци, чиито кумири са доносниците на ДС и сътрудниците на КГБ начело с Гундяев, Червени запъртъци, които осмърдяват тези дни форуми и социални мрежи. Вонята на червена мърша е нетърпима, така че е крайно време тези нечистоплътни същества, да се прибират в клоаките, от които са изпълзели!

А Михаил Иванов сподели един спомен:
Ще си позволя да разкажа един спомен. През януари 1992 г. при мене като президентски съветник по религиозните въпроси дойде бившият депутат от социалдемократите във Великото народно събрание Богдан Атанасов. Предложи ми – дай да инициираме молебен на всички религии за децата в Босна – там се вихреше жестока война. Междувременно, доколкото си спомням, такъв молебен вече се беше състоял с участието на католици и мюсюлмани в самата Босна. Веднага се съгласих. Всички приеха без никакви убеждавания – и католици, и мюсюлмани, и протестанти, и евреи. Остана само БПЦ. Отидохме с Богдан в Софийската митрополия, където беше тогава Синода, защото алтернативните бяха окупирали синодалната палата. Бяхме си уговорили среща с главния секретар епископ Неофит (днес патриарх Неофит).Той ни посрещна, както обикновено, с лъчезарен поглед: “О, колко хубаво, че сте дошли. Днес дядо Максим има имен ден. Искате ли да го посетите?” (Беше 21 януари) Качихме се с дядо Неофит един етаж по-нагоре. Патриахът ни посрещна в една малка зала. Поднесоха ни страхотна троянска сливова в малки кристални чаши. Седнахме с Богдан от двете му страни, Неофит срещу нас и, след като го поздравихме с именния ден, аз започнах: “Така и така, дядо Максим, за децата в Босна. Всички да се помолим.” “То добре – ми отговаря той – ама ние не можем заедно да служим с другите.” “Не, дядо Максим, няма да служите заедно -. мюсюлманите в петък в джамията, евреите в събота в синагогата, а православните, католиците и протестантите всеки при себе си в неделя.” “То добре – каза патриархът накрая – ама какво ще каже Синода. Ние в други ден ще се събираме. Ще го помислим. Вие се обадете да кажем какво се е решило.” След два дни се обадих на Неофит по телефона. Хъката, мъката, няма да стане.

И добре, че днес Русенският митрополит Наум публикува един свой текст във Фейсбук, та да изчисти малко образа на българския висш духовник:

С КАКВО НИ ЗАСТРАШИ ПАПА ФРАНЦИСК?

Посещението на Негово Светейшество папа Франциск в България стана повод за всевъзможни полемики, но отприщи и безброй хули и обвинения, както към него, така и към Българската православна църква.
И защо е всичко това?
Ние, членовете на Св. Синод, го посрещнахме като наш брат в Господа, поздравихме се с Христос Воскресе и му пожелахме приятен престой в нашата страна. 
Знаем, че неговото посещение в родината ни, в никакъв случай нямаше за цел да направи българите католици, както не бе необходимо и някои сънародници, определящи се за „строго ортодоксални”, да стоварват въху плещите на Римския епископ всякакви обвинения за „световна конспирация” и „виртуална демонизация”.
Решението на Св. Синод да го посрещне „протоколно” беше взето с мнозинство, въпреки различните мнения на един или друг митрополит, така че всички бяхме длъжни да се съобразим с това, независимо от своите лични разбирания.
Добре е всички да осъзнаем, че е нужно да бъдем по-добри един към друг, да обичаме ближните си и да се радваме на добронамереността към нас, което всъщност беше и посланието на Франциск. Защото Бог е любов!
Нека най-после черногледието, омразата и завистта, присъщи за мнозина хора, бъдат оставени настрана.
В Родината ни папа Франциск се помоли за мир и разбирателство между човеците, за това се молим и всички ние по време на св. литургия. А онези които сеят ветрове, ще пожънат бури, както е казано премъдро!
И още: от България папа Франциск отива в Северна Македония, но замислихме ли се трезво върху думите които той каза за делото на св. братя Кирил и Методий и отъждествяването им с българщината? За значението на многовековната българска култура и история? Изглежда Римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си, заради болни амбиции и бъдещи „позиции”!
Пожелаваме на папа Франциск да е жив и здрав, защото е добър човек, а на българите да са по-добри и разумни, защото от това имат нужда.
Христос воскресе!

Машината за фалшиви новини не спря по време на цялото посещение на Папата (макар че започна преди това, а и кой знае дали и кога ще свърши…), но също така се видя, че има достатъчно (и сред тях – и доста известни!) хора, които не се поколебаха да напишат истината и да се изправят срещу догматичните старци от Светия Синод, както и срещу техните последователи от политическата сцена.

Независимо от реакциите на черногледците (по дядо Наум), видя се, че българският народ не обръща внимание на опитите за очерняне на Папата, а напротив – търси в него образа на духовния водач такъв, какъвто трябва да бъде, а не такъв, какъвто се крие зад затъмнените стъкла на черните лимузини, в които се развозват митрополитите български. Народът не се хваща на евтините и човеконенавистните призиви на отделни хейтъри, защото разбира, че Папа Франциск е тъкмо онова, което някои от висшите духовници в източното православие не са: той е скромен, общува си с хората, показва истинска загриженост за онеправданите, не парадира със сана си и, може би най-важното: не насажда омраза и не обяснява на вярващите, че живеят неправилно.

И накрая:
Ако някой се чуди защо толкова много хора реагираме на една всъщност нормална визита, която не би трябвало да е повод на толкова много коментари, то една от причините е тъкмо заради реакцията на най-реакционните части на обществото ни, която се опитва да насажда религиозна и верска омраза сред българите.
Не може и не бива да живеем по този начин — непрекъснато да натякваме колко сме (сегашно време) толерантни, защото сме (минало време) били спасили “нашите евреи”, но едновременно с това да демонстрираме липса на разбиране, на толерантност, на приемане на различното за нормално (Господ е създал всички свои деца, а не само някои!).
Не можем да виждаме как се правят опити обществото ни да бъде вкарвано със сила и пропаганда в догмите на Средновековието.
Днес е XXI, а не ХI в. Годината е 2019-а, а не 1054-а.
Това, че нещо е било нормално тогава, не го прави нормално сега.
Днешната БПЦ трябва да се стреми да бъде последовател на доброто от миналото, а не на злото. Да обединява, а не да разделя. Да насърчава положителните дела и думи, а не да дава път на негативните… Да закриля слабите и да се грижи да няма бедни – включително и духом.
Дали това ще стане, зависи от всеки един от нас.

Източник: blog.veni.com