Националните есенни изложби чукат на вратата. Събитието, с което градът бележи старт на септемврийския културен маратон, ще спази всички традиции, въпреки особената ситуация за културния живот в страната, породена от коронавирус пандемията. КАПАНА е медиен партньор на изложбите и ще ви запознае с проектите на всеки един от артистите, поканени за участие от куратора Галина Лардева.
Стиляна Узунова – един от участниците в Националните есенни изложби 2020 – е изключително интересен артист. Завършила „Книга, илюстрация и печатна графика“ и с дълъг стаж в телевизията като гримьор на „Като две капки вода“, тя има зад гърба си и голям опит като живописец. През септември тя ще представи маслени творби, в които има и пастел, въглен, принт и други внесени техники. Самите творби са интересна смес от символи, фигури и различни форми, които делят пространството на платното. Тя разказа повече за тях и за художествения живот в страната малко преди откриването на Националните есенни изложби в Пловдив, което ще бъде на 1 септември:
Какво представяте на Националните есенни изложби?
Това е цикъл. Една моя идея, която се роди преди две години. Когато професор Лардева ме покани да участвам в Национални есенни изложби и ми сподели темата, намерих смисъл за себе си да я реализирам именно сега. Всички творби са рисувани за пространството на къща ‘‘Мексиканско изкуство‘‘. Желанието ми беше да въздействат максимално в цялото си. Това са 18 платна в различен формат, от 20 х 20 см до 340 x 140 см. Работени са тази година.
Живописта е моята медия. Техниката е смесена – маслени бои, акрил, пастел, въглен, принт. Реших да експериментирам в тази изложба, едно мое лично предизвикателство.
Най-видимото свързващо звено между различните картини са тези циферблати или часовници, които се появяват по един или друг начин на всяко платно. Каква е идеята?
Аз ги наричам таймери. Таймерите на времето са навсякъде около нас, но моите таймери се появиха на една пътека за бягане. Там беше единствената пролука в еждневието, в която можех да си представя къде искам да бъда. И докато бягах, а цифрите на таблото светеха срещу мен, все по-осезаемо разбирах, че аз нямам време за нищо.
Цялото интервю прочетете в КАПАНА
