На 6 януари честваме Богоявление или Йордановден. Според православието това е денят, в който Йоан Кръстител кръщава в река Йордан Иисус Христос. Затова и ритуалите са свързани именно с освещаването на водата и кръста. По традиция се отслужва и водосвет на бойните знамена на Българската армия.
Денят започва с празничната Богоявленска литургия. Освещава се водата в храма, а след това и водоемите във всеки край на страната. Това се случва, след като свещениците хвърлят кръста в ледените води. Народното поверие гласи, че който хване и извади кръста от водата ще бъде здрав през цялата година. Затова е станало традиция на този ден мъжете без страх да се гмуркат в ледените води.
Това е денят, в който се вие и мъжкото хоро в Калофер. Този ритуал се изпълнява вече повече от 200 години, а подготовката му започва още малките часове на деня. Калоферци в народни носии, под звуците на тъпани и гайди, рано сутринта навлизат в ледените води на реката, пеейки характерни местни песни. Мъжете се хващат за рамене и играят хоро, а на брега свещеници отслужват литургия.
Следва хвърляне на кръста, а който го хване – го дава на най-малкия участник в леденото хоро. Поверието гласи, че който нагази във водата на Богоявление, ще бъде здрав през цялата година.
Знамената на Българската армия наричаме „светини“, тъй като върху тях е изобразен светият кръст, изписани са свещените думи, като „С нас е Бог“. Те се освещават ежегодно и са символ на вярност, чест и доблест. Чрез освещаването на знамената се счита, че Божията благодат ще освещава, ръководи и изпълва с благодатни сили всички, които воюват под тези знамена.
На 06 януари (понеделник) – На Св. Богоявление (Йордановден) в 12:00 часа ще се извърши освещаването на бойните знамена пред катедралния храм „Успение Богородично“, град Пловдив.
Ритуалът на освещаването на военните знамена на Българската войска има дълбоки исторически корени. Първото историческо свидетелство за този ритуал е за освещаване на бойните знамена преди победната битка на цар Симеон I Велики над византийските войски при река Ахелой през 917 година. Водени от вярата, че нищо добро и полезно не можем да сторим без Бога и благодатните сили, които по молитвите на светата Църква ни изпраща Той, този водосвет се служи и до днес. Традицията продължава до падането на България под османско владичество. След Освобождението традицията е възстановена и се извършва ежегодно до 1946 година. Отново ритуалът по освещаването на бойните знамена е възстановен през 1993 г. Камбанен звън ознаменува тържествения водосвет.
Историческите факти сочат, че нито един пряпорец на българска войскова част не е бил пленяван от чужди войски. За сметка на това в музеите у нас има 62 пленени от българските воини знамена на чужди армии – турски, румънски, руски и др.
В 12:30 часа ще бъде отслужен Велик Богоявленски водосвет пред Водната палата на р. Марица.
Освен това Богоявленският водосвет ще бъде отслужен и във всички гарнизони на Българската армия.
Личен празник имат носещите имената : Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
Да им е честито името!
