Родителски дневници за виртуално обучение: Ден I-ви

„Не се разрешава присъствието на домашни любимци по време на урок!“

Равносметката от Първия електронен учебен ден – 16 март 2020 г.

От години слушам как ще започне новата е-ера в бг образованието. Орисана сме да живея в интересни времена и да ставам свидетел на различни Преходи. Доживях и тоя, и то в условия на световна криза.

Два дни предварително тийнейджърката ме подготвя с информация от междуградски и локални чатове на тема как ще се случат нещата. Ето някои „жестоки“ правила (източник: чата на столичното 18-то, които после се оказаха валидни за цялата страна).

„Не се разрешава присъствието на домашни любимци по време на урок“

Тук сме изрядни, защото хазяина също не разрешава и нямаме.  

„Не се разрешава да си по пижама по време на час по дистанционно обучение“

Обсъдихме, че имаме и представителни пижами, на които не им личи, но правилата са си правила.

„На ученика трябва да бъде осигурено отделно помещение“

Добре, че не наех студио. Разделихме се така: спалнята е училище, а дневната е офис.

„Ученикът не може да ползва извинения като: „простирам, трябва да хвърля боклука, да отида до магазина и т.н.“.

Напънах се и свърших всичко сама. Нищо, че и аз съм на работа в другата стая.

Първи ден на дистанционно обучение в Пловдив

Часовете трябва да започват в 8,40 и са по 30 минути. Всяка госпожа си е избрала каквато платформа ѝ е удобна на нея, предполагам, но предната вечер само една ги е уведомила за избора си. Първият час започва навреме.

Тъкмо се радвам, че днес няма да я боли глава от шума в класната стая и от „училището“ се надигат недоволни възгласи. Включвам се от хола-офис с „Ало, гимназията, тук работим!“. Става ясно, че 15 души задават един и същи въпрос в чата, госпожите са в няколко групи едновременно и е-шумът е ужасен. Задачата бе да си препишат плана на урока и да предадат домашна на Word.

„Е, да ама на телефона нямам Word“, ме уведомява госпожицата. Няма да ѝ дам лаптопа, естествено, аз съм на работа.

Сега пък да теглим Гугъл клас рум и Скайп, защото Школото се прецака, провиква се тя от „гимназията“. Уведомява ме за още две приложения, които не запомних (докато ми обяснява аз следя новинарския поток).

Интересно, учителката за третия час закъснява. Използвах голямото междучасие да си изсуша косата в „гимназията“, защото трябва да изляза от домашния офис за спешна среща на екипа.

Любимият даскал по точни науки ги слага на място: „Сега е мой ред да спамя!“.  И те се кротват.

Междувременно баща ѝ звъни по телефона, а тя го отсвирва, като го уведомява на високоговорител, че е на училище. Той е в шок. Звъни на мен и пита как така е на училище. Отговарям: „На брифинг съм, ще ти звънна по-късно. Тя е в спалнята, аз съм хола“ и затварям.

Тази вечер я питах какво беше най-якото от виртуалното училище днес.

„Най-якото беше, че не правихме нищо. Казвам го саркастично! 3 от 7 часа успяхме да проведем“, това е равносметката от Първия електронен учебен ден – 16 март 20202 г.

Накрая ще цитирам любимия учител от инструкциите в неделя вечер, които завършват така:

„Поздрави и Успех на Всички (който има око – ще види, който
има ухо ще чуе, който има желание ще научи)!“