Как любовта на една приемна майка запали щастливата звезда на малкия Ники

Ники се ражда недоносен и тежи едва 2, 300 кг.  Майка му е болна и няма възможност да се грижи за него. Баща му въпреки, че го припознава и има желание да се грижи за детето, няма нито условия, нито има родителски умения за да се грижи сам за сина си. Така малко след раждането си Ники е настанен в ДМСГД „Св. София“.

Когато Ники навършва 7 месеца му е поставена диагноза детска церебрална парализа. Първата една година от живота си той прекарва в изолацията на институцията, далеч от майчина ласка и бащина обич, далеч от истинско семейство, което да му дава сигурност и да го закриля.  Никой не се радва на първите му усмивки,  справя се сам самичък със самотата и липсата на топла прегръдка и любов, а дома си, играчките си, както и съдбата си дели с още много други деца, които също като него си нямат никого. Тъжни деца с още по-тъжно настояще.

Съдбата на Ники се усмихва през есента на 2016, когато в живота му се появява Петя Иванова – един от първите професионални приемни родители, които Център по приемна грижа към фондация „За нашите деца“ подкрепя. Петя е любяща жена, майка на две вече пораснали момчета. С голямо сърце за себе си тя казва, че е „майка по призвание“, за това и когато нейните двама сина порастват и напускат дома й тя решава да стане приемен родител.

Когато Петя за първи път вижда Ники, той е  почти на година, но поради тежката си  диагноза, и поради липсата на специализирана грижа и помощ, той не само не може да ходи, но не може дори и да лази . “Лежеше по коремче като гущерче и се клатеше, опитвайки се да надигне глава, за да ме види.“ разказва ни днес Петя и очите й се насълзяват.

С голяма отдаденост и любов Петя приема Ники в своя дом и още от първия ден го обгражда с любов, грижи и внимание. И най-важното – осигурява му сигурна и спокойна среда, в която детето започва да разгръща своите способности и качества. И резултатите не закъсняват. Само за няколко месеца, благодарение на всеотдайните грижи на Петя, Ники успява да се изправи и да направи първите си стъпки.

Петя никога  не се е  притеснявала от диагнозата на Ники, тя знае колко труден е живота на хората с вродено увреждане, защото тя самата има такова. За това и приема рехабилитацията на Ники присърце и се стреми да му осигури нужната специализирана помощ и подкрепа. Два пъти в седмицата го води на гимнастика и кинезотерапаевт, записва го на детска градина, където за специфичните му потребности се грижи ресурсен учител, започва да посещава и логопед.

А от началото на миналата година, благодарение на подкрепата на фондация „За Нашите Деца“  Ники започва да посещава специализирана водна рехабитализация. Упражненията във вода спомагат за засилване на мускулатурата,  стимулират двигателната му активност, развиват фината му моторика.

Днес Ники ходи, кара тротинетка, казва цели изречения, посещава детска градина, два пъти седмично е на водна рехабилитация и най-вече се смее и знае да обича! Чувства се обичан – от приемната си майка Петя, от двамата си големи батковци, рождените синове на Петя. И те го обичат, ходят заедно на Витоша, на река Дунав да ловят риба. Изгражда спомени за едно щастливо детство.

Казват, че когато се роди дете на небето грейва нова звезда и това е неговата щастлива звезда, която ще бди над него и ще озарява пътя му през целия му живот. Когато за първи път видях дечицата от ДМСГ „Св.София“ се запитах  „А къде са щастливите звезди на тези деца? Защо техните звезди не греят на небето“. Тогава нямах отговор на този въпрос. Спомням си само голямата тъга в очите на Ники и тъжния му поглед.

Днес, 5 години по-късно, очите на Ники греят от щастие, погледът му е весел, а усмивката не слиза от лицето му, докато кара своята тротинетка. Днес, вече знам, че над всяко дете грее щастлива звезда, но любовта и майчината грижа е силата, която кара детските звезди да греят на небето.