Да освободиш пространство от рамката

Актуално Гласове Живот Култура Новини

Художникът Димитър Генчев за изложбата си „Семеен портрет”, за работата си, за оцеляването и за новата вълна пловдивски творци

Рецептата ми е просто да не спирам, а да продължавам да рисувам всеки ден, казва той

Снимки: Мария Джелебова и Под тепето

Двата живота и двете лица на художника. Това показва нестандартната самостоятелна изложба на Димитър Генчев „Семеен портрет”, която от почти седмица събира публика на две места, далеч едно от друго- галерия Sariev и ателието на твореца в старата Окръжна болница край Пешеходния мост. Едното място представя чистия плод от сътворяването, а другото директно въвлича зрителя в момента на съзиданието . Той вижда двете страни на целия процес. И двете състояния на Генчев- уверен в дома си и леко смутен от вниманието навън.

Цикълът „Семеен портрет” включва 13 платна, всички рисувани специално за откритата в събота изложба. С творбите представени в нея и нетрадиционния си формат Генчев поставя въпроси за семейството, за човешките отношенията в обществото и работата ни, за начина по който възприемаме действителността.

„ От една страна хрумката „Семеен портрет” идва от пренатрупването с един сюжет, индустриален в моя случай, и минаването към друг. Чисто идейно релаксиране с нещо противоположно – човешката фигура в пространството след тежкия индустриален пейзаж. От друга страна, това е личната история на семейство, почиващо на морето. Хора в игриви ситуации, в движение, сред природата. И не на последно място- интересът ми към фигурата и играта на светлината по нея. Особено на морето, където следобедното слънце така интересно огрява тялото, че подчертава формите и анатомията. Противопоставени тези тела на едни по-различни фактури се получава един много интересен визуален контраст за мен като художник”, обяснява Димитър Генчев.

Подчертава, че му е интересно как светлината въздейства върху кожата, върху плътта. Как, в зависимост от осветлението, човешката фигура изглежда много по-различно.

Димитър Генчев със семейството си, малкият Георги е герой в “Семеен портрет”

„ Тази игра на светлината представлява едно визуално тържество, което за мен е интересно. Това е класическа тема. Освен това телата излъчват светлина не само визуално, а и идейно”, допълва той.

Стилът му е отличителен, изненадващ, запомнящ се. Той играе с пластовете по особен начин, като често в картините му може да бъде усетен триизмерен ефект. Има огледалност, която отразява живота и средата. Тайната е в епоксидна смола, която той използва, за да гланцира част от работите си. Тя дава лъскав и прозрачен ефект и някак засилва пространството в картините.

„ Понякога става дори прекалено лъскаво. Затова обичам да рисувам над гланца, за да убия тази лъскавост. Този похват не е толкова популярен може би защото смолата е токсична, когато се разбърква, малко по-трудоемко е, трябва да се поддържа определена температура, докато се разлива, а освен това не е евтин този материал. Обичам още да използвам пистолет с боя. Правя го много често за нежни преходи от тъмно към светло или от студено към топло”, казва за художническия си почерк Генчев.

Той е сред ярките представители на новата вълна пловдивски художници, част от които рисуват и битуват именно в старата Окръжна болница, превърнали едно от крилата на старата сграда в гигантско ателие.

„ Да, има нова вълна пловдивски творци. Може би заради това, че Пловдив е градът на художниците, тази традиция остава. Не е просто щампа, а е нещо реално, защото има млади хора, които продължават да творят, да се интересуват и да движат нещата напред. Това е много хубаво. Има го, усеща се като енергия. Интересно е, че тези млади хора са различни. Има някакво течение, да кажем малко по-бунтарско, малко по-отричащо традиционните начини на рисуване. Това е много позитивно според мен. Аз също по някакъв начин се чувствам част от тази вълна. Това е много хубаво за града, защото иначе ще се виждат изложби само на утвърдени пловдивски художници. Това е нещо свежо и за публиката, и за младите хора и като цяло за града”, смята Димитър Генчев.

Не крие, че трудно оцелявам от изкуство, но засега се оправя.

„ А и не съм сам, все пак имам семейство. Да, понякога е доста трудно, но се опитвам да продължавам. За мен рецептата е просто да не спирам, а да продължавам да го правя всеки ден. А и трудни моменти има навсякъде. Иначе рисувам почти всеки ден, без неделя. Занимавам се само с това. А и рисуването не е само затваряне в ателието и игра с четката, а организирането на един собствен бизнес, ако мога да го нарека така. Не е само чистата форма на творческия процес в ателието. Това са представянията, изложбите, комуникацията с хора, вдъхновението, разбира се. Всичко е много комплексно и приятно”, отбелязва младият художник.

На година прави средно двайсетина картини. Има навик да започне да рисува по 2-3 платна на месец и концентрира енергията си по това или тези от тях, които тръгнат добре. За „Семеен портрет” се е подготвял малко повече от половин година. Казва, че решил да продължава да изследва фигурата след предишната си изложба, като по този начин е имал възможността да задълбае, да влезе по-навътре в темата.

Част от изложените в ателието и в галерия Сариев картини ще видят чужда сцена. Генчев има изложба в края на април в Амстердам. Има и участие в експозиция на българския културен институт в Берлин.

„ Не мога да минавам много бързо от сюжет към друг, затова имам интерес да го продължа по някакъв начин, за да го покажа и зад граница. Контактите за излаз към чужбина се изграждат с времето. Сцената е много по-отворена сега. А и европейската сцена е любопитна какво се случва на изток като нещо малко по-затворено и компактно и се опитва да го представи. Много важна е и ролята на галерия Сариев в този процес. Веселина Сариева прави много за показването на младите автори на Запад. Тя енергично и точно подема и подхваща тези млади автори в Пловдив и им дава сцена, от която те имат нужда. По този начин те са стимулирани да продължават да работят.  Почти никои български галерии не го правят това нещо”, казва на финал художникът.

Споделете ни във:

2 коментара за “Да освободиш пространство от рамката

  1. Аман от ,,професори” по живопис, просто питам,какво е общото между лакирането, галериските и злобната ви завис????

  2. елементарна, технияеска ГРЕШКА е да се лакира с Епоксидна Смола, а още по-тъпо е да опитваш отгоре да дорисуваш / матираш, че да приглушиш лустрото. Няма да държи!
    Неграмотност?
    Не ги слушай каките Сариеви – те няма откъде да са компетентни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.