Здравето на българите е по-добро от очакваното. Това установяват в свой анализ от Института за пазарна икономика, като се позовават на резултатите от последното преброяване от септември 2021 година, при което хората правят оценка на собственото си здраве, съобщава БНР.
Здравното състояние на населението се оценява по различни начини, като един от тях е собствената оценка – поради това в преброяването на населението от 2021 година присъства информация за три показателя – самооценка за собственото здраве, ограничения при ежедневни дейности и степен на увреждания. Различава ли се обаче картината в Северозападна България от общите показатели за страната?
„В Северозапада, за съжаление, показателите са доста по-ниски и по отношение на самооценката на собственото здравеq и по отношение на показателя, свързан с ограничение при ежедневни дейности. Около 45-50 процента от хората в област Видин и област Монтана казват, че са в добро здравословно състояние, докато средно за страната този процент е малко над 60, доста по-голям е процентът на хората, които казват, че са в лошо състояние – те са около 10 процента. Димово е едно изключeние. Там хората се чувстват много добре… По отношение на ТЕЛК също е интересно, тъй като в Северозападните общини наблюдаваме струпване на хора с увреждания. Нашето обяснение е, че това е естественият процес на факта, че тези области са сравнително застарели, има доста възрастно население и е много вероятно част от хората, поради напредналата възраст да имат увреждания“, коментира пред БНР Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика.
По отношение на здравната система, според данните на статистиката, за северозападната част на страната няма сериозни липси. Във Видин и Монтана сравнително малко хора се падат на един лекар.
„Има толкова болници, многопрофилни, колкото в останалите части на страната. Тук проблемът е по-различен с достъпа до здравни грижи. Поради по-сериозното обезлюдяване, това, че имаме по-малко население на един лекар, не означава, че този лекар е лесно достъпен. В голяма част от малките населени места много често се случва да няма лекар, който да ходи редовно. Никой не иска да поема практика на общопрактикуващ лекар, който, да кажем, се пенсионира или се премести някъде. Достъпът до специалисти също е доста ограничен, поради факта, че е много трудно да стигнеш до лечебно заведение, което има определен специалист, който ти трябва. Това оказва лошо влияние върху качеството на живот на хората в тези общини“, изтъква Петя Георгиева.
Ограничението в ежедневни дейности поради здравословен проблем дава информация доколко лошото здраве пречи на начина на живот, работа и участие в обществения живот. Според данните от последното преброяване, над 80% от лицата не са били ограничени при извършване на обичайни дейности през последните 6 месеца, силно ограничени са били 2,6%, а не толкова силно – 6,5%. Лицата със силни ограничения са малко над 153 хиляди и вероятно именно те се нуждаят от сериозна подкрепа от страна на държавата и специфични грижи (здравни, социални и други). Възрастта влияе върху усещането за наличие на ограничения. Регионалният преглед на разпределението на хората с ограничения показва отново, че най-голям е делът им в Северна България (Силистра, Шумен, Видин и Монтана) – над 12%.
Жители на погранични села от община Белоградчик споделят, че нямат автобуси, останали са малко жители, а достъпът до здравни грижи е труден – няма лекар, няма и аптека.
„Веднъж в месеца ходим за лекарства в Белоградчик. Което и правителство да дойде, трябва да се обърне внимание на пенсионерите и на хората инвалиди. Ние сме пенсионери, всеки има някаква болест… Ходим, търсим решение, със собствени превози до Белоградчик ходим. Всеки има близки, роднини, деца и с тях се оправяме иначе автобуси няма… Здравен пункт има и фелдшер идва от града, лекарства – всеки вторник идва подвижна и хората се снабдяват…“
Само двама са личните лекари за жителите на община Белоградчик. Две са и аптеките – една общинска и една частна. От събота следобед до понеделник обаче не работят. Хората, които разчитат на помощ от лични асистенти и домашни помощници в община Белоградчик, са много.
В село Сливовик, община Медковец, здравеопазването също не е достъпно, свидетелства слушател на Радио Видин.
„Тук сме много зле със здравеопазването. В съседното село Медковец има лекар на кабинет и отделно имаме личен лекар, който, за съжаление, някой път звъня, звъня, обаче не ми вдига. И тогава се налага спешна помощ да викаме. От Лом идват, не е много близо, 25-26 километра, докато пристигнат, пътят е много лош, кара се по-бавно. Предвид възрастта си, много бих искала да живея тук, обаче точно поради тази причина не мога. Защото нямам доверие на личните лекари тук. Те са хванали няколко села. Преди имаше посещение, което правеше за два часа на обяд, сега и това го няма. Нямаме превоз, нямаме нищо. На мен ми се плаче…“
По-добър достъп до здравни грижи имат хората от видинското село Антимово, което е близо до града. Преди 6-7 години в селото е ремонтирано едно помещение за личния лекар, който има пациенти от Антимово.
„Използва се. Лекарката идва всеки ден, от 12.30 до 13 часа. Който има нужда идва – кой за лекарства, кой за инжекции… Имаме зъболекар, сградата е между двете села (Антимово и Кутово). Също направи ремонт общината“, разказва Северин Петров, кмет на Антимово.
Хората в Антимово могат да избират личния си лекар – дали да се доверят на пътуващия, който минава и преглежда на място, или да си изберат личен лекар от Видин. Оказа се, че една част от възрастното население се определят като здрави и не ходят на лекар.
„Засега не ми се е налагало да търся лекар… Не съм имала контакт с лекари. Аз само в София отивам директно… Не съм ходила на лекар от 10 години, защото съм жива и здрава…“
Други дават оценки на медицински грижи, които получават:
„Ние ходим тук само за направление, иначе във Видин. Ние си мерим кръвното, лоша работа. Има някакви автобуси, но не знам, ние не се движим с автобуси. Ето, сега трябва да си направя операция да си сменя ставата, но някакъв страх ме е натиснал и не смея. В София, то тук не знам да сменят ставите… Доволен съм от личния ми лекар, много се интересува момчето. Сега на 6 май ще правя 88 години. Жената е на патерица, на легло. Аз я карам с колата, с инвалидна количка… Дъщерята ми е медицинска сестра, тя си ме гледа. При сума ти болести, добре съм. Няма здрав човек, кой ще да срещнеш, се оплаква. Болести колко щеш. Как откъде? Като нямаш пари, лишаваш се от всичко. Всичко идва от притеснение. Труден живот…“
Село Антимово е близо до Видин и хората могат сравнително лесно и бързо да стигнат до личния си лекар в града или до друг специалист. До село Чичил в община Кула обаче автобус не пътува, не идва и личен лекар, казва жена, която през лятото е на вилата си в Чичил.
„Лятото има много повече хора, отколкото сега, но няма никакво медицинско лице. Искам да направя едно предложение – ако може, да се организира така медицинското обслужване от град Видин, някой лекар поне да идва един или два пъти в седмицата в няколко села, да обикаля. Защото не дай си боже, да го ухапе някой пчела, оса, какво става, знаете ли? Не е лошо да се обмисли един лекар да обикаля или някакво медицинско лице…“
