Хубави са ни децата, не ги съдете!

Абитуриентите на Пловдив бяха стилни, елегантни и възпитани. Нека погледнем тях, а не малкото изключения, които се чудеха как да привлекат вниманието към себе си

Това са най-елегантните младежи, които се срещнаха с обективите ни

Абитуриентските балове свършиха! Край! Сега всеки вече бивш дванадесетокласник ще поеме по своя път в живота. Някои от тях ще продължат да учат, други да работят, а трети бързо ще стегнат куфарите и ще емигрират по една от предните две причини. Най-бляскавият ден до момента в живота на мамините гълъбчета отлетя бързо и неусетно, а от него останаха само спомените за виковете, щастието и нощното парти.

Казвайки „мамини гълъбчета“ съвсем нямам намерение да звучи обидно или омаловажително. Всички сме деца на родителите си и ще останем такива без значение дали сме на 19, 29, 39 и т.н. Ако мислите, че в този текст, че видите изсипана жлъч и злоба, подигравки и укорителни изблици срещу младежите, лъжете се. Ако очаквате нещо такова, силно ще ви разочароваме.

Тазгодищните абитуриенти бяха прекрасни! Да, наистина го смятаме, защото по-голямата част от тях се появиха елегантно, с достойнство, облечени и гримирани подобаващо. Да, броиха до 12, викаха и се забавляваха, но това не е ли нормално за един млад човек, който може би все още не е излязъл от пубертета? Нека не ги съдим за това, че са млади. Всички сме се забавлявали на нашите балове, по един или друг начин.

Гледайки пристигането на зрелостниците пред хотелите, признавам, останах изумена. Очаквах гюбеци под звуците на чалга ритми, възкъси рокли и деколтета до пъпа, бутилки с алкохол, подмятащи се наоколо. Да ама не! Разбира се, имаше и изключения, но те бяха малко, а и е време да говорим за хубавото и елегантното, вместо подигравателно да коментираме начина, по който друга част от младото поколение празнува взимането на диплома за средно образование.

Седя пред Новотела и ги гледам – кой от кой по хубави. Момчетата пристигат стилни, с вратовръзки и папийонки, с гордост подаващи ръце на своите дами. Мило ми стана, че могат да бъдат кавалери. Предните випуски ме отчаяха, но при тази гледка ме изпълни с надежда. А момичетата – като истински принцеси, повечето предпочели елегантни и стилни рокли, в които приличаха на истински дами. Крачеха гордо, с изправени глави и уверени в себе си, не защото събират погледи с оскъдно облекло, а защото са истински хора с качества.

Хубави са ни децата и не само външно. По-осъзнати, по-сериозни, по-мислещи. Нека не съдим цяло едно поколение, по изключенията, които кълчат кълки по масите в дискотеките. Да, може и да ги виждаме, но това е само защото добрите примери сред младежите или няма да бъдат открити по този тип заведения, или са извън светлината на прожекторите, защото не са сензационни и не бленуват за вниманието на всички около тях.