Докато в много държави хранителните разходи заемат около една шеста от семейния бюджет, у нас те достигат близо една трета.
Все по-голяма част от храната на българската трапеза идва от чужбина, а това прави страната уязвима както към външни кризи, така и към ценови сътресения на международните пазари. Около тази теза се обединиха представители на търговския и производствения сектор по време на дискусия, посветена на състоянието на хранителния пазар у нас.
Според участниците проблемът не е само в поскъпването на храните, а в намаляващата способност на България сама да задоволява потреблението си. При редица основни продукти местното производство покрива едва част от търсенето. Така например българското краве масло задоволява малка част от пазара, при плодовете и зеленчуците делът на родната продукция остава ограничен, а при телешкото месо зависимостта от внос е особено сериозна.
Тази ситуация означава, че всяко поскъпване на енергията, транспорта или труда в други държави неизбежно се пренася и върху цените в България. По този начин страната не само внася стоки, но и „внася“ инфлация.
В сектора посочват, че през последните години производителите са изправени пред редица трудности – скъпа енергия, нарастващи разходи за труд, недостиг на работна ръка и остаряла инфраструктура. Особено болезнен остава проблемът с напояването. Голяма част от поливните системи в страната не функционират, което поставя българските фермери в по-неизгодна позиция спрямо техните конкуренти в други европейски държави.
Към това се добавя и натискът от евтин внос. Според представители на бизнеса, когато на пазара навлизат стоки на необичайно ниски цени и при спорен контрол, това обезсмисля инвестициите в модерно земеделие и отказва производителите да разширяват дейността си.
Хранителните разходи заемат около една трета от семейния бюджет
В същото време данните показват, че домакинствата в България продължават да отделят значително по-голям дял от доходите си за храна в сравнение със средното за Европейския съюз. Докато в много държави хранителните разходи заемат около една шеста от семейния бюджет, у нас те достигат близо една трета.
Затова от сектора настояват за дългосрочна стратегия за развитие на земеделието и хранителното производство. Сред предлаганите мерки са възстановяване на напоителната инфраструктура, по-ефективно насочване на субсидиите към плодове, зеленчуци и животновъдство, подобряване на кооперативните модели и по-строг контрол върху вноса.
Идеята е тези стъпки да бъдат обединени в обща рамка за действие между държавата, производителите и търговците. Според бизнеса само така България може постепенно да намали зависимостта си от външни пазари и да гарантира по-устойчиво снабдяване с храни в бъдеще.
