Осемдесетте години на миналия век са най-добро десетилетие за една четвърт от българите, пише Дневник. Това показва социологическо проучване на „Галъп интернешънъл болкан“.
Допитването е направено „лице в лице“ с таблети между 20 и 27 септември 2022 г. сред 1009 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хил. души.
Седемдесетте години на XX в. са най-хубавото време според 13,9% от запитаните, следвани от 1990-те (13,6%), първото десетилетие на този век (13.3%) и второто десетилетие на този век – 12,2%.
Възрастта е в сериозна степен определяща за възприятията по въпроса, отбелязват от социологическата агенция. Анкетираните на възраст между 46 и 65 години възприемат 1980-те като най-доброто време в много по-голяма степен в сравнение с по-младите или пък с най-възрастните. Например при респондентите до 35-годишна възраст отговорите, че 1980-те години са най-хубави, са около една десета. При хората над 66-годишна възраст усещанията, че 1980-те години са най-доброто време, също намаляват.
Човек обича най-много годините на младостта си
Тезата, че човек обича най-много десетилетието на своята младост, се потвърждава и когато се разгледат обществените нагласи към 1970-те години. Поколението, което в най-голяма степен свързва десетилетието на диско музиката с усещането за най-доброто време, са именно респондентите на възраст над 66 години, които са били в младостта си през 1970-те. По-младите поколения изразяват в много по-малка степен сантименти към този период. При респондентите до 35 години по-малко 2 на сто отговарят, че 1970-те години са най-доброто време.
Поколението между 36 и 45 години, от което се очаква в най-голяма степен да възприема 1990-те години като най-добри, е по-скоро раздвоено заради, от една страна, динамичността им и големите промени, но от друга – мутренските години, тежката икономическа криза (първо Лукановата зима, а след това при управлението на Жан Виденов) и хиперинфлацията през 1996 и първите месеци на 1997 г.
Същото важи и за поколението между 26 и 35-годишна възраст. Децата и младежите на 1990-те са и в значително по-голяма степен объркани за това кои всъщност са най-добрите години – над две трети от запитаните между 26 и 35 години не могат да преценят кое десетилетие е най-добро за тях. Една пета от запитаните между 36 и 45 години – също.
Поколението, било на 20 години през 1990-те, гледа с малко по-големи симпатии към осемдесетте. Хората на 26-35 години, които са прекарали малка част от съзнателния си живот през 1990-те, са по-благосклонни към този период. Немалко анкетирани са отговорили в полза на 1990-те и сред респондентите под 25 години, голяма част от които не са били родени тогава. Тук роля вероятно играе традиционната идеализация на детството или на близкото миналото, отбелязват от „Галъп интернешънъл болкан“.
Очаквано, десетилетията на новото хилядолетие са най-добре оценени от най-младите (до 25-годишна възраст) Сред тях са и най-високите дялове на отговори „не мога да преценя“ – почти всеки четвърти представител на поколението Z.
