ГрадътКултураНовини

Премиера на световния хит „Огън, тлеещ под вода“ в Пловдив

Премиера на световния хит „Огън, тлеещ под вода“ ще се проведе тази вечер в Пловдив. Книгата е дългогодишен труд на Анастасия Кузнецова и Жан-Батист Бутера. Те имат 20-годишна практика в работата с психологически травми.

„В живота на всеки човек се случват щастливи и трагични събития. За щастието всички са готови. За нещастието – никой. Книгата е написана в художествена форма. Тя разказва за смъртта, за живота. Това е книга за човешките истории и психологичните травми в съавторство с тези, с които авторите работят и с които са преживяли“, се казва с анонса на изданието. Книгата представлява автентичен текст, който ни предоставя възможност да надникнем в интимната бездна на подсъзнанието.

Руският психолог Анастасия Кузнецова и белгийският психотерапевт Жан-Батист Бутера без измислици, без цензура говорят за съкровеното. Откровеността в разказа за опита на преживяванията на собствените травми с авторите е уникална. Те твърдят, че човек е роден, за да бъде щастлив и да твори и никакви трагедии не могат да попречат на това.

Представянето в НБ „Иван Вазов“ ще се състои довечера, от 17 часа в зала „Изкуствознание“, ет. 2.

Авторите са в България по покана на Съюза на българските журналисти.

 

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Дядо Вазов хубаво ви го е написал :

    О, руси, о, братя славянски,
    защо сте вий тука? Защо сте
    дошли на полята балкански
    немили, неканени гости?

    Желали би вас възхитени
    да срещнем со сълзи и с китки…
    Но идете вий настървени,
    на грозни зовете ни битки!

    Желали би вас да прегърнем
    и тоз път сърдечно, горещо.
    Но взорът ви свети зловещо…
    Как ръце сега да разгърнем?

    О, руси! Аз друг път ви славях
    за подвиг велик и чудесен,
    високо ви лґкът поставях
    във мойта душа, в мойта песен!

    Вий някога знаме Христово
    развяхте за благо човешко –
    строшихте ни игото тежко,
    а днеска ни носите ново!

    И пак не ви мразим (не крия:
    обича ви още народа);
    но любим и свойта свобода,
    стократно пµ любим я ния.

    За тоз кумир ние се бием
    и с чужд, и със близък упорно
    и няма ний врат да превием
    пред никакво иго позорно!

    О, колко ви, братя, жалея!
    О, как би желал, братя клети,
    свобода и вам и за нея
    кат нас да живейте и мрете!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина