Арх. Любомир Шинков, главен архитект на кино Комсомол
Преди много, много години град Пловдив е имал седем сиенитни хълма (тепета): Джендем, Таксим, Небет, Сахат, Бунарджик, Джамбаз и Марково – символите на града. Преди много години един кмет надробява най-малкото от тях – Марково, на павета, за да павира част от улиците на града.
През 1965 г. градското ръководство решава да ликвидира клоаката на това забележително място в центъра на града и общината ми възложи проектиране на многофункционална градска зала. Идейният проект за залата (7000 места) е готов и одобрен от всички държавни институции много отпреди още град Варна да е помислил за такова съоръжение. Работните проекти също са готови, но строителството не започва, защото недалновидни градски ръководители променят решението, понеже „преценяват“, че град Пловдив има много „зали“ (хамбари) в Панаирното градче. Това е стартът на архитектурните управленски грешки в Древния град – вирусът, наречен невежество. По същото време предложих отсечката на ул. „Гладстон“ от централния площад до бул. „Цар Освободител“ да се превърне в улица на културата, защото със своето местоположение в града, интересна обемна структура и съществуващите основни репери: Симеоновата градина, Домът на техниката, Профсъюзният дом на културата, малки изложбени галерии за различни произведения на изкуството, закритият амфитеатър (кино „Комсомол“), завършва с многофункционалната зала, която със своята форма навява асоциации за някогашното тепе. За съжаление вместо зала е построен търговски обект, а пред фасадата на най-голямото кино на Пловдив – някакви бараки. Невежество.
БРАТСКАТА МОГИЛА – уникален паметник, признат от източни и западни корифеи на изкуството за шедьовър с образа и съдържанието си, влязъл в най-новата история на града, доскоро занемарен, ограбен, обезобразен, превърнал се в сметище! Невежество. За щастие на поколенията „Западният“ Кмет Здравко Димитров с високата си интелигентност и динамична предприемчивост се нагърби с непосилната задача да върне живота на емблематичното произведение на изкуството, като го превърне в културно средище.
В реда на тези мисли трябва да се включи и кино „Комсомол-Космос“, обект който по своето функционално решение далече изпреварва времето си, независимо че е проектиран в 1960 година. И понеже съм сигурен, че тези, които искат да го разрушат, както и повечето граждани на Пловдив не познават оригиналния му замисъл и изпълнение, а вероятно даже не са влизали в сградата, налага се съвсем накратко да обясня на пловдивската общественост какво иска общината да унищожи. Това е най-големия киносалон в страната (900 места)
цялостен амфитеатър – от долно ниво (сцената) до второто ниво – горното фоайе. Движението на зрителите е предвидено както следва: долно фоайе, каси, двустранен гардероб (обслужван от изток), стълба, горно фоайе с кафене (изчакване за влизане), контроли и влизане в залата, заемане на местата отгоре надолу. След прожекцията – слизане по амфитеатъра на долно ниво, гардероб с получаване на дрехите от другата страна – (запад), излизане. Т.е. безупречен безконфликтен поток и обслужване на зрителите. Залата беше проектирана с пълзящ, отваряем покрив предвид високите летни температури в Пловдив. Естествено, по стар български обичай – неизпълнен, защото е по-лесно. Но на „втория ден“ след откриването на салона вирусът на невежеството влиза в киното: безотговорни чиновници от ДП „Кинефикация“ (държавния собственик на киното) зазиждат входовете на салона (горно ниво), развалят гардероба и пускат зрителите в залата оттам (долно ниво). Горе правят самостоятелен обект – сладкарница. Това безобразие не само предизвиква анархия между чакащи зрители и посетители на сладкарницата, унищожава авангардния замисъл на проекта за удобство на зрителите, но води до нарушаване на противопожарните норми с риск за живота на хората. Тотално невежество.
Към днешна дата е валидно решението на Общинският съвет (протокол 33/16.12.2010 г.) за надстройка и преустройство на киното в четириетажен гараж. В момента в сградата няма годен етаж за гараж, защото има само една наклонена стъпаловидна стоманенобетонна плоча, на която може да паркира само БТР.
Тази плоча е на колони и е закотвена в стените. Следователно, за да се преустрои залата, трябва да се събори амфитеатърът. Покривът също трябва да се разруши, ако трябва да се натовари. Залата остава една празна „кутия“ без „капак“ и без колони.Не се знае съществуващата конструкция позволява ли надстрояване на ограждащите стени, следователно, за да се направят четири нива, трябва в „кутията“ да се изгради нова самостоятелна конструкция на колони, отделена от старата с дилатационна фуга (улягане и противоземетръсен правилник). Старите стени остават като ограждащи. Не се знае също може ли да се изкопаят подземни етажи и колко поради подпочвените води. Остават три възможности:
ПЪРВА (разумна) Съществуващата сграда с незначителен ремонт да се използва само и единствено по предназначение.
ВТОРА. Да се разруши само амфитеатърът и в „хамбара“ да паркират 28 коли. Решение, което надали някой би взел.
ТРЕТА. Да се разруши цялата сграда и да се построи нова. Вярно е, че архитектурата не е биология и в нея всичко е възможно. Въпросът е дали трябва. Първата мисъл на всеки средноинтелигентен човек, когато иска да промени или преустрои някаква сграда, е да говори с автора на обекта, защото той, авторът, познава най-добре съоръжението, може да даде пълна информация за него и да бъде максимално полезен на заинтересования, независимо от авторското право. До днес никой не е потърсил автора на кино „Комсомол“.
При всички случаи след точното определяне от инвеститора на целта и съдържанието на преустройството и неговите функции на една завършена сграда се прави експертиза, в която се дава становище от специалисти архитектурата и конструкцията на сградата позволяват ли такова преустройство или компромисите и цената са толкова големи, че не оправдават целта. Анализират се: градоустройствените промени, околната среда, екологията, обслужването, допустимият шум, излъчване на вредни емисии, обществената значимост и потребност на новия обект, финансовия баланс и т.н. Знае ли се колко струва събарянето на киното? Има ли такава експертиза за въпросния обект, за да могат тези, от които зависи решението – хора с различно образование, от различни цветове, възраст, пол и обществено положение, но при всички случаи с неизвестна техническа компетентност, да си изградят собствен критерий, според културата и интелектуалния си багаж, за съдбата на кино „Космос“ или са гласували като за „песен на годината“, забравяйки, че носят морална отговорност за унищожаването на и без това малкото на брой обекти на културата в Пловдив?
Решението на въпроса има и морална страна, за която няма критерий, но се изисква по-висок интелектуален статут: кое е по-ценно за една изостанала нация – недоходоносно образователно средище или печеливша камара от тенекии и лъскави бакалници?
В Белград до р. Сава са преустроили един склад от 1884 година в културен център ГРАД. Във Венеция правят архитектурно биенале в рухнала фабрика, в Париж – музей в изоставена жп гара. В Пловдив Общината взима решение да събори напълно завършена годна за пълноценно изпълнение на културни нужди сграда, за да построи несвойствен за околната среда склад за автомобили със съмнителна доходоносност.
Надеждата за чуждестранен инвеститор за четириетажен гараж е напразна. За 10-20 етажа – да, но на това място това ще бъде поредният пирон в ковчега на Древния град.
А мечтата на вносителя на разрушителното решение за работни места е илюзия. Колко души, мислите, че обслужват един съвременен четириетажен гараж, „натъпкан“ с електроника и всичко е механизирано и автоматизирано? За мен остава въпросът – защо години наред киното пустее? Не съм анализатор на събития или мениджър и никога не давам съвети извън моята професионална компетентност, защото добре познавам българския девиз „Акъл не ща, пари ми дай“.
Предполагам, че парите не растат по дърветата, както казваше един финансов министър – пловдивчанин, и не се намират с крака върху бюрото (по американски), вестник и кафе и обява във вестниците, а с находчивост, изобретателност, динамика, познания и т.н. А може би са прожектирали филми от времето на Братя Люмиер с билети по 20 лева? Във Франция има един тип (Eddy Mitchel), който прави ретроспекция на епизоди от стари филми на определена тематика с коментар за живота на участниците, известни артисти и пълни киносалона с публика. Чувал съм за триизмерни кинопрожекции 3D. Бъдещето на киното. Размерите на „Космос“ предлагат подходящи условия за големите екрани, които достигат днес до 36 метра (Сидни). През 2009 година вече има 403 зали в 44 страни. От тях 60% са в Канада и САЩ, като 280 са с търговска цел и 123 – с образователна! Във Франция има над 100 Къде сме ние? Тръгнали сме да рушим, вместо да създадем нещо оригинално. Мисля си за един образователен център, единствен в България (пък и на Балканите, както му е редно). Салонът с 3D прожекции ще бъде винаги пълен с учещи се, преподаватели и интелектуалци. Но трябват пари. Защо да не се опита с UNESCO? Нали там е съседката от Якоруда. Хем ще си говорите на български.
Ако ли пък на някого не му е присърце образованието, защо да не се превърне кандидат-паметника на разрухата в развлекателен център?
Каварна всяко лято събира музиканти от цял свят, които правят невероятни изпълнения и привличат публика и пари от цяла България. Всяко лято в Банско общината организира джаз фест, на който идват музиканти от цял свят. При това на сцена от строително скеле. Но и двата града само през лятото, защото нямат условия през зимата. А Пловдив, който има поднесени на тепсия идеални условия за такива спектакли,лежи на овехтялата си панаирна слава и чака концесия. Съгласен съм, че е по-сладко – седиш и събираш пари. Понякога си мисля – защо не се облагороди пространството пред киното, като се изгради едно тяло на колони – отдолу градина с летен бар-кафе на открито. Отгоре на ниво етаж на киното под някаква кристална форма, свързана с фоайето: бар, кафе, билярд, боулинг и какво ли не? Ако се случи, например, в амфитеатъра да свирят и пеят мексикански мариачи, зад една стена само хора играят и се забавляват. Какво по- хубаво от това? Някои винят амфитеатъра, че там се случвали „лоши неща“ – вероятно имат предвид клошари, наркомани, обществен WC…При това в сърцето на града, на десет крачки от Общината! Къде е властта? Ако наистина е така има опасност и фонтана пред кметството да се използва за някакви по-малки нужди. SANKTA SIMPLICITAS!
в. Марица
