Българският театър и поколения зрители се сбогуват със Слава Рачева – едно от най-разпознаваемите имена в кукленото изкуство у нас. Новината за кончината ѝ съобщиха от Съюза на артистите в България.
С нея си тръгва не просто актриса, а символ на едно време, в което приказките звучаха по различен начин – по-топло, по-истински. За мнозина тя ще остане гласът, който десетилетия наред пожелаваше „Лека нощ“ от екрана и превръщаше вечерите в малък ритуал на детството.
Рачева посвещава целия си живот на сцената. Пътят ѝ започва от Хора на софийските девойки, преминава през актьорското образование при проф. Кръстьо Мирски и Моис Бениеш, но истинското ѝ призвание остава кукленият театър. Именно там тя открива своята публика – най-искрената и взискателна – децата.
В кариерата си създава десетки запомнящи се образи – както на сцената, така и в радиотеатъра. От началото на 60-те години става част от едно от най-обичаните детски предавания на БНТ – „Педя човек, лакът брада“, където разказва приказки, останали в паметта на поколения българи.
Освен като актриса, тя оставя следа и като ръководител – между 1992 и 1997 г. е директор на Столичния куклен театър. За приноса си към българската култура е удостоена със званието „Заслужил артист“ и с орден „Св. св. Кирил и Методий“.
Слава Рачева си отиде, но остави след себе си свят, изпълнен с въображение, доброта и онзи тих глас, който продължава да звучи в спомените на цяла една публика.
Снимка: Съюз на артистите в България / Union of Bulgarian Actors
Любим глас на много поколения: „Аз съм мъничко човече, на децата мил другар, имам шарено елече, а в торбата скъп товар. Зная приказки и песни, що съм слушал по света, зная хитрости чудесни, те помагат ми в беда!“ Светъл глас, светъл човек! ПОКЛОН!
Тя ли била? Децата ми така се радваха. Вечна ѝ памет!