Предварителна оценка на експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка показва, че преминаването към еврото е оказало ограничено и временно влияние върху цените – около 0,3–0,4 процентни пункта към месечната инфлация през януари. Това заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на конференцията The World Ahead 2026 Sofia Gala Dinner, организирана от списание „Икономист“.
Преходът върви по план
Според Радев наличните данни сочат, че процесът по въвеждане на единната валута протича без отклонения – както от техническа гледна точка, така и по отношение на ценовата динамика. Около 85% от левовете вече са изтеглени от обращение, а над 7 млрд. евро са влезли в паричното обращение на страната.
Банковата система, платежните инфраструктури и бизнесът са се адаптирали в рамките на очакваното, което е резултат от продължителна подготовка и добра координация между институциите.
Какво показват данните за цените
Предварителните оценки на НСИ и Евростат сочат годишна инфлация от приблизително 2,3% през януари – ниво, сходно с това в еврозоната. На агрегирано равнище приемането на еврото не е довело до сериозни допълнителни ценови сътресения, като поскъпване се наблюдава основно в определени категории услуги – тенденция, характерна и за други държави след присъединяването им към валутния съюз.
Краткосрочни срещу дългосрочни ефекти
Гуверньорът подчерта, че трябва ясно да се разграничават временните ефекти от самия преход и по-дългосрочните икономически процеси. С нарастването на доходите част от вътрешните цени, особено в сектора на услугите, логично ще се доближават до европейските нива – процес, свързан с промените в производителността и потреблението.
Ролята на институциите и икономическите политики
По думите на Радев устойчивата ценова стабилност не зависи единствено от паричната политика. Ключови са качеството на институционалната среда, предвидимите икономически решения и ефективният надзор. Той предупреди, че подкопаното доверие – включително вследствие на корупция – може да ограничи ползите от членството в еврозоната.
По-нисък риск и по-дълбока интеграция
Според управителя на БНБ присъединяването към еврозоната намалява валутната несигурност, засилва финансовата интеграция и създава предпоставки за по-добри условия за финансиране, ако политиките останат последователни. Той отбеляза, че процесът има значение и за Югоизточна Европа, тъй като показва възможен път към икономическо сближаване.
„Еврото не е крайна цел, а рамка, в която още по-ясно се открояват силните и слабите страни на институциите и политиките“, заключи Димитър Радев.
