Срещите с мечки в България в близост до населените места се случват все по-често. Сред основните причини е липсата на храна в горите и прекъснатите миграционни коридори, които ограничават пространството на вида за придвижване, хранене и размножаване.
Най-засегнати са областите Ловеч, Габрово и Смолян, но дори да не живеем в една от тези области, добре е да знаем как да избегнем среща с мечка, как да реагираме при среща и какво да правим, ако видим пострадала мечка. Ето някои съвети от експертите на WWF.
Общи съвети за безопасност
При разходка в гората, особено в някоя от постоянно населените от вида територии – Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина – се движете в група и вдигайте шум. Мечките избягват хората и сами ще се отдалечат, ако ви чуят. Но в никакъв случай не произвеждайте шум с пиратки – те могат да стреснат животното и в уплаха си то да реагира агресивно.
Не ходете със слушалки, за да чуете, ако към вас се приближава животно. И не оставяйте отпадъци или храна след себе си − те сами по себе си могат да привлекат мечките.
Какво да правим и да НЕ правим, ако забележим мечка
Вероятността да бъдете нападнати от мечка е много малка, защото животното по правило избягва хората. Но все пак поведението ви може да е решаващо – както за вас, така и за защитения от закона вид.
Ако мечката не ви е видяла:
- Постарайте се да останете незабелязани; не вдигайте шум и не правете резки движения
- Не я снимайте
- Отстъпете бавно назад; най-добре е да се върнете по пътя, по който сте дошли
Ако мечката ви е видяла:
- Запазете спокойствие
- Не я приближавайте
- Не я снимайте
- Не правете резки движения и не вдигайте шум
- Ако мечката не реагира на присъствието ви, започнете да говорите тихо и монотонно – един от начините да покажете, че не сте плячка
- Ако мечката започне да издава звуци или изглежда агресивна, продължете да говорите тихо
- Ако мечката се изправи на задните си крака, тя не е агресивна. Това е опит да получи повече информация чрез обонянието и слуха си. Запазете хладнокръвие
- Има случаи, в които мечки „блъфират“ – спускат се към човек и спират в последния момент. Ако това стане, не се паникьосвайте
- Не бягайте – за да не бъдете възприети като плячка. Освен това мечката бяга много по-бързо от вас: с до 50 km/h
- Не изпускайте мечката от поглед, но и не се втренчвайте в очите ѝ
- Отстъпете бавно назад по пътя, по който сте дошли, без да обръщате гръб.
- Внимавайте да не се спънете – внезапно движение като падане на земята също може да се възприеме като провокация
- Не се качвайте на дърво. Мечката е по-добър катерач от човека. Качването на дърво може да ви остави без вратички за бягство или безопасност
Важно!
- Никога не заставайте между мечка и мечета.
- Ако видите самичко мече – не се приближавайте. Майката почти винаги е наблизо и би ви възприела като опасност.
Ако мечката ви нападне:
- Легнете по корем и покрийте врата си с ръце, за да го предпазите
- Разтворете широко краката си, за да е по-трудно мечката да ви обърне по гръб и да нарани меките органи
- Останете неподвижни, докато мечката напусне района
Какво да правим, ако видим пострадала мечка или мечка в населено място?
Мечките понякога стават жертва на пътни инциденти; попадат в кладенци; понякога в търсене на храна се заклещват в пластмасови кофи и бидони или падат в незащитени шахти, канали, водохранилища и др. Ако забележите пострадала или мъртва мечка, обадете се на телефон 112. Същото важи ако забележите мечка в населено място: обадете се на 112 или на някоя от отговорните институции: Регионална дирекция по горите, Регионална инспекция по околна среда и води или Дирекция на национален парк – ако случилото се е на територията на национален парк.
И не забравяйте – кафявите мечки не просто търсят храна – те имат нужда от обширни територии, за да я намерят и осигурят оцеляването си. Хранителният ресурс в природата често е разпръснат и сезонен, затова мечките трябва да обхождат големи площи, търсейки разнообразна и достатъчно енергийна храна. Нашето поведение може да определи дали една среща ще завърши безопасно.
„Мечките не слизат сред нас, защото искат да ни нападат — те слизат, защото са принудени от нарушената екосистема, в която живеят. Това е ясен сигнал към нас самите, че начинът, по който управляваме природата, се отразява директно върху живота и сигурността в нашите населени места“, казва Александър Дуцoв, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF България.
Съветите на експертите са част от кампания на WWF в социалните мрежи, която цели да информира хората как да намалят конфликта човек-мечка. Кампанията се изпълнява по проект „ForestConnect: към климатично-интелигентна горска свързаност за едрите хищници в Балканско-Карпатско-Динарския региoн“, който се реализира по програма Interreg Дунавски регион и се съфинансира от Европейския съюз.
