Почти два пъти повече българи са привърженици на ЕС и НАТО, отколкото на Русия – съотношението е 55,5% на 30,5 на сто, предава OFFNews.
Това показват данни от телефонен сондаж на социологическа агенция „Мяра“, проведен на 16 и 17 януари 2025 г. сред 800 пълнолетни български граждани. Максималното стандартно отклонение е ±3,5 при 50% дялове. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души.
Близо една трета „алтернативни“ отговори е свидетелство за потенциалните предизвикателства пред западния консенсус на елитите в страната ни, коментират от агенцията.
Респондентите бяха помолени да изберат между твърдения в лабораторен порядък. Групиранията на формулировки са условни и в голяма степен подлежат на дискусия. Те форсират самоопределение и пречат на респондента да „се скрие“ в междинна зона. Например, беше даде избор между опциите „По-скоро държа на неща като традициите, националното, семейството, религията и т.н.“ и „По-скоро държа на неща като индивидуалните свободи, човешките права, опазването на планетата и т.н.“. 61,7% избират първото, 28,2% избират второто. Останалите се колебаят. Данните не будят изненада, като се има предвид, например, възрастовата структура на населението у нас.
Така се оказва, че по оста глобално/локално, превесът на локалното е очаквано висок. Консервативната нагласа е видима. Изводите обаче се подлагат на съмнение с експерименталния въпрос с твърдение „По принцип родината е нещо важно, но по-важен съм самият аз“ 51,3% може би избират престижната опция „не съм съгласен“, но 42,6% избират опцията „съгласен съм“. Делът не е малък и вероятно е още една улика за по-скоро индивидуалистични нагласи у нас – не само в социален, но и в национален план. Дори и с консервативен уклон, българското общество явно не стига до крайност. И не абсолютизира националната общност.
Дали последното е белег на индивидуалистични нагласи сред българите беше проверено с изричен въпрос. „По-скоро държа на неща като солидарността между хората, по-богатите да плащат по-високи данъци, държавата да дава повече пари на по-бедните и т.н.“ избират 49,8%, но други 45,2% предпочитат „По-скоро държа на неща като личната инициатива, конкуренцията, свободния пазар, данъците да са ниски и т.н.“. Ако приемем това за условна ляво-дясна скала, или поне скала от типа солидарно-индивидуално, то колективистичното все пак има превес, но малък. Индивидуалистичните нагласи, разбира се, може да са привидени и като „правилен отговор“ в едно пазарно общество и да са преувеличени, но дори и така, става видна продължаващата у нас индивидуалистична нагласа – дори и в общество, което показва немалки социални неравенства.
В същото време обаче, само 25,9% се съгласяват с експерименталното твърдение „По принцип бедните са бедни, защото са по-мързеливи от другите“. Отчетливо мнозинство от 70,9% не са съгласни. Следователно, около една четвърт са онези пълнолетни българи, които са склонни да заемат крайно становище по такива въпроси. Като цяло, сондажът не показва краен уклон.
Някои бедни са просто мързеливи, други не са имали шанс по рождение, среда, възпитание, трети може просто да са глупави, а на четвърти да им пречи моралът. Защото може да бъдеш богат, защото си умен и предприемчив, защото си наследник или защото си готов да потъпчеш всеки и всичко за личната си изгода. Последното се среща особено често сред политиците.