Застрахователната компания „Лев инс“ загуби на първа инстанция заведеното от нея дело срещу Mediapool заради журналистическа публикация, става ясно от решение на Софийския градски съд (СГС) от 11 януари 2024 г.
Рекордният в най-новата история на българската журналистика иск (за 1 милион лева), бе заради статията на Цветелина Соколова от 27 септември 2022 г. „България пак е заплашена да бъде изключена от системата „Зелена карта“, припомнят от Mediapool.
Съдът, в лицето на съдия Стилияна Григорова, изцяло отхвърля като неоснователен иска на застрахователната компания за нанесени вреди.
Репортери без граници: Искът на „Лев Инс“ срещу Mediapool е “дело шамар”
Световната асоциация на издателите призова „Лев инс“ да се откаже от делото срещу Mediapool.bg
„Изходът от този казус, макар и на първа инстанция, е важна победа не само за Mediapool, но също за всички медии и журналисти в България, които се борят за качествена журналистика. Но на първо място решението е победа за демократичното право на гражданите да бъдат информирани“, заяви издателят и главен редактор на Mediapool Стояна Георгиева.
„На първа инстанция съдът присъжда на Mediapool пълната сума на адвокатските разноски – 40 000 лв. Ако това се потвърди и влезе в сила, поемам ангажимента да преведем тази сума на „Асоциацията на европейските журналисти – България“ за създаването на обещания фонд за защита на медии и журналисти срещу подобни „дела шамари“, добави Георгиева.
„Това е много голяма победа, която е добър знак за българската демокрация и свободата на словото. Това е добър знак и че на съдебната система може да се разчита, което е много важно с оглед дългогодишната липса на доверие и постоянния мониторинг на ЕК за върховенство на правото. Разбира се, ние не знам дали победата е окончателна (дали „Лев инс“ ще обжалва), но решението е много важно за всички български журналисти и граждански активисти, че могат да говорят свободно и да критикуват властта. Това е важен знак към Европа, тъй като делото срещу Mediapool е едно тежките „дела шамари“ (SLAPP) в европейски контекст“, коментира адв. Александър Кашъмов, който защитава Mediapool по случая.
„Надявам се и че е добър знак и за изхода на току-що появилото се новото SLAPP дело, заведено от АЕЦ „Козлодуй“ срещу гражданката Наталия Станчева. Тъжно е, че се налага да защитаваме медии и граждани за това, че са дали гласност на официална информация, създадена от публични институции. Това не говори добре за защитата на свободата на информацията в България и нивото на институциите. Всичко това прави необходими приемането на промените в законодателство за защита от „делата шамари“, с каквито Министерството на правосъдието вече се ангажира“, добави Кашъмов.
Какво пише в решението
Статията засяга тежкия към онзи момент проблем на България със системата „Зелена карта“ в застраховането и се базира на цитат на тогавашния финансов министър Росица Велкова в заседание на Министерски съвет. Впоследствие Велкова предложи законодателни промени по въпроса, които предизвикаха политически трусове. Темата приключи успешно с окончателно гласуване на промените в парламента през лятото на 2023 г. и с постепенното изчистване на задълженията на страната в международната система.
„Не може да се говори за баланс между правата на гражданите на информация и изнасяне на данни от публични източници, които съдържат неблагоприятни за адресирания субект изказвания. Последното обстоятелство не може да възпре „обществения пазител“ в лицето на журналистическата общност да следва призванието си да държи гражданите информирани. Противното би означавало да се стимулира цензурата, наложена в известни исторически периоди на страната ни. Недопустимо е под страх от накърняване на репутацията на граждани, частни и публични организации членовете на демократичното общество да бъдат оставени в неведение за събития, процеси и решения, свързани с благоденствието и просперитета на националната общност“, казва в решението съдия Григорова.
„Предаването на обсъжданията в Министерски съвет по наболели за обществото проблеми в пресата не поражда отговорност на обществения стожер на основно човешко право – достъп до информация. В такива случаи поведението на посредника между властта и хората, които имат правото да знаят за насоките на държавното управление, особено в област, пряко свързана с качеството им на живот, не е противоправно. Такова би било бездействието на медиите; тяхното мълчание, което би легитимирало удобството на информационното затъмнение“, пише още в съдебното решение.
В него се допълва, че в случай че застрахователна компания „Лев инс“ смята, че името ѝ несправедливо продължава да се свързва с проблемите на системата „Зелена карта“ в България, то източникът на подобни твърдения е представител на държавната власт, който докладва проверена и по презумпция достоверна информация.
Стенограмите от заседания на Министерския съвет са публичен източник, което освобождава журналиста, автор на материала, от задължението да проверява неговата вярност съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, заявява още съдия Григорова. Чрез статията на Mediapool се постига целта, присъща на демократичното общество – прозрачност на водената от централния изпълнителен орган държавна политика в различни области на държавното управление и информираност на гражданите за решенията по провеждането на тази политика.
„Статията на журналиста Цветелина Соколова не съдържа нито клевети, нито обиди“, пише още в решението. „Журналистът, ангажиран години наред с отразяване на проблеми във финансовата сфера, обективно, пълно и в съответствие с правилата на журналистическата етика, е изготвил материал, предназначен да обезпечи правото на гражданите в демократичното общество на достъп до информация по проблем с дългогодишна давност, чието решение предстои. За постигане на пълна обективност, безпристрастност и изчерпателност, статията съдържа препратки към предходни публикации, по-подробни и обстоятелствени откъм събития и позиции на засегнатите лица“, се допълва в решението.
40 000 лв. за защита на медии и журналисти
Съдът присъжда и пълната сума на предявените от Mediapool разноски по делото в размер на 40 000 лв. Отхвърлено е възражението на ищеца за прекомерност на адвокатския хонорар. Според приложимата наредба минималният размер на адвокатското възнаграждение при иск от 1 млн. лв. е 39 650 лв. „Заплатеният по банков път на три части хонорар надвишава този по наредбата с 350 лева, или с по-малко от 0.01%. Намаляването на възнаграждението от 40 000 лева на 39 650 лева настоящият съдебен състав намира за неоснователно, а и несъответно на характера на спора, извършените процесуални действия и продължителността на съдебните заседания“, пише още в решението.
То може да се обжалва в двуседмичен срок.
Ако казусът приключи успешно за Mediapool, цялата сума от 40 000 лв. ще бъде прехвърлена на АЕЖ-България за създаване на специален фонд за защита на медии и журналисти от „дела – шамари“ (SLAPP дела).
Тъкмо благодарение на дарителска кампания, организирана от АЕЖ-България, към която се включи и издателят Манол Пейков, Mediapool успя да набере необходимата солидна сума, за да организира съдебната си защита. Парите бяха събрани само за три дни благодарение на безценната подкрепа на активните български граждани, които показаха, че ги е грижа за свободата на словото и на които Mediapool сърдечно благодари още веднъж.
Получените дарения бяха 351 на брой. Сумите варираха от 1 евро до 2 000 лв. „20 лв от български пенсионер“ – бе сред най-трогателните основания за плащане. „За журналистическото достойнство на хората от „Медиапул“ – гласеше друго. „Долу мафията“ – трето. В края на кампанията бе получено и най-голямото дарение – 7659.29 лв. от Юлияна Йорданова, която е спечелила дело срещу ПИК за същата сума и е решила да я даде за каузата. АЕЖ се свърза с нея и гражданката се съгласи тази сума да сложи началото на фонд за правна помощ по други „дела шамари“ срещу медии и журналисти.
