По време на пандемията, когато изведнъж стотици служители останаха да работят от вкъщи, освен другите проблеми изникна и този как работодателите да им доставят ваучерите за храна, отпечатвани на хартия. Множество фирми дават такива към заплатата, като се възползват от възможността да не плащат данъци върху сумите, за които дават ваучерите, пише Дневник.
Законът за корпоративното подоходно облагане, за което са те, позволява на фирмите да плащат по този начин до 200 лв. на месец на служител, а общо за всички те са за 1.6 млрд. лв. през тази година – с 200 млн. лв. повече от 2023 г.
Почти четири години по-късно от поставянето на въпроса кога тези ваучери ще станат електронни това вече се случва и по всичко личи, че не се движи с една стъпка напред и няколко назад каквато е практиката в доста от опитите на държавата да електронизира някои услуги. От началото на 2024 г. този процес е започнал, като след юли няма да се отпечатват изобщо на хартия.
Междувременно магазините за храни, които ги приемат за плащане, обявиха, че ще ги приемат до изчерпването им, каквото е и изискването на закона.
Какво е новото
В края на годината, когато бях приети промени в няколко данъчни закона, депутатите записаха в текст на Закона за корпоративното подоходно облагане, че след 1 юли 2024 г. данъчното облекчение ще е само за електронни ваучери. Дотогава периодът е преходен, а работодателите могат да изберат от кой месец да изберат електронния вариант, като нямат фиксирана дата за това. Не е възможно обаче част от ваучерите на даден работодател да са електронни, а другите на хартия, обяснява Таня Обущарова, главен секретар на Асоциацията на операторите на ваучери за храна и представител на „Edenred България“.
Общо фирмите, които издават такива ваучери, са 11 като точно преди празниците Министерството на финансите е издало още няколко разрешителни, а публикуването на пълния списък на фирмите още не е факт.
От асоциацията напомнят, че всеки работодател сам преценява каква сума да даде на служителите се чрез ваучери, като няма минимум, а 200 лв. е таванът. Новост от тази година е и задължението на фирмите да декларират пред НАП всичко, което плащат на служителите си, включително и ваучерите.
Какво представляват
Операторите на ваучери дават възможност избраните от фирмите суми да бъдат в пластика или само в електронна карта, а най-често се очаква да се ползват и двете, посочва Обущарова пред „Дневник“. Предстои да се види тепърва какъв ще е интересът.
Издатели на пластиките са самите оператори, а те ще бъдат под бранда на „Виза“, „Мастеркард“ или Bcard на БОРИКА. Те също подобно на дебитните и кредитните карти ще имат ПИН код и срок на валидност 5 години. Ако служителят напусне в това време обаче, следващият му работодател трябва да му издаде нова карта дори да ползва същия оператор. Причината е, че върху картата стои името на съответния работодател. При изгубване картата може да бъде блокирана и впоследствие издадена нова.
Изискване към издателите на картите-ваучери е да дават възможност на ползвателите да следят наличността, трансакциите, баланса, валидността. Потребителите трябва да получат и под някаква форма списък с обектите, които приемат плащане с ваучери.
Подобно на хартиените и те са с валидност 1 година. Тоест сумата, получена например за февруари, може да се харчи до 12 месеца след това.
След това по-лесно може да се предоставя тази информация на НАП, която вече иска от фирмите да декларират и необлагаемите плащания към заплатите на своите служители“, обясниха от „Edenred България“.
Ще могат да се блокират и картата може да бъде преиздадена, възможностите за злоупотреба са сведени до минимум.
Сумата трябва да е за всички служители и да е еднаква.
Няма законово изискване за поименни карти – някои ще ги предоставят за улеснение на рабоотодателте. Предоставят и описи.
Всеки месец пред НАП трябва да декларират каква сума дават на служителите. Дори след 1 юли ще има валидни хартиени ваучери.
Отново по прилика с хартиените и електронните ваучери не са пари, които могат да се изтеглят на банкомат или пък да се прехвърлят по друга сметка, дори тя да е в „Револют“.
Също така с ваучерите, макар и електронни, не може да се пазарува друго освен храна. Остава ограничението и в магазин за храни да не може с тях да се плаща за цигари, алкохол или друг нехранителен продукт, продаван в същия обект. За това обаче следят касиерите, напомня Обущарова.
От няколко години има изключение от това правило, след като бе разрешено по този начин да се плащат сметки в заведения, в хотели, билети за кино или театър, сметки за ток, парно, вода. Важното условие обаче е съответните доставчици на тези услуги да са сключили договор с операторите за храна. Практиката показва, че операторите на ваучери имат много договори с туристически обекти, но хората обичайно не ползват ваучери за тези услуги.
Обущарова казва, че 99% от ваучерите за храна продължават да се ползват за храна. Смята, че това се дължи на свитата от инфлацията покупателна способност на хората, пък и максималната им сума е приблизително едно пазаруване за семейство. Допълва, че позицията на операторите е, че би трябвало да не се разводнява целта на тези ваучери и те трябва да си останат само за храна.
Как ще става
Плащането с електронните ваучери ще става на нормален ПОС терминал в търговските обекти, няма нужда те да се инсталират други устройства. Съответно потребителите, за които са издадени и нефизически карти, могат да ги използват през телефоните си, когато ваучерите са интегрирани в „Гугъл пей“ или „Епъл пей“.
Предимството спрямо хартиеният вариант е, че потребителите могат да купуват за каква да е сума, а не да трябва да се съобразяват с настоящите номинали от по 10 или 20 лв. Тоест е възможна покупка и за 8 лева, което сега не е факт. Друг е въпросът дали магазините няма да наложат долен праг за плащане с карта, каквато практика имат някои и сега.
Остава обаче правилото, че ресто не може да се връща, но потребителят може да доплаща – с друга карта или в брой, за покупки, надхвърлящи стойността на ваучерите.
Кой какви разходи поема
Както и досега, никакви такси няма да бъдат начислявани на потребителите, тъй като ваучерите са социална мярка. Не така стои въпросът за работодателите и търговците обаче.
Работодателите ще плащат за пластиките на всеки служител, а на търговците все така ще им се удържа такса за всяко получено плащане. Заради последното в края на 2023 г. изп. директор на „Билла България“ Вигинтас Шапокас постави въпроса не трябва ли някой друг да поеме тази такса, а не търговците. Той изчисли, че търговците годишно ще бъдат натоварени с 20 млн. лв. само от това.
„Търговците според нас леко спекулират с тази тема. Казват, че се увеличават техните разходи, но ще реализират големи спестявания“, обяснява Обущарова. Мотивира това с факта, че сега хартиените ваучери се подпечатват индивидуално, броят се, събират се от всички обекти на дадена верига и ако са на голяма стойност, се ползва инкасо автомобил, за да бъдат доставени на съответния оператор. По-малките магазини пък плащат на куриер, за да ги пратят. „Това са много часове човешки труд и разходи по доставка, а освен това търговците чакат 20 дни, за да си получат парите. Сега това ще става веднага“, подчертава тя.
Допълва, че операторите на ваучери са вложили немалко в процеса по дигитализацията, без да посочва конкретна сума. Оценката на асоциацията им е, че сега и фирмите ще пестят разходи по администрирането на хартиените ваучери, които броят, раздават на служители, а в някои случаи и съхраняват. Улеснява се и процесът по декларирането им пред данъчната администрация.
