Здравната комисия не прие на първо гласуване законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г., пише БТА. „За“ проекта на бюджет гласуваха четирима от членовете на комисията, „против“ гласуваха петима, а „въздържал се“ – деветима.
На 24 ноември Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2024 г.
В проекта на бюджета на НЗОК се предвиждат общо от приходи и трансфери 8 163 353 100 лв., което е 1 136 139 500 лв. повече в сравнение с 2023 г., каза заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов, който представи проекта. За здравноосигурителни плащания са предвидени 7 630 931 400 лв., като за първична извънболнична медицинска помощ са предвидени 558 038 500 лв., за специализирана извънболнична медицинска помощ (включително за комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение) – 567 208 100 лв., за дентална помощ – 328 882 300 лв., за медико-диагностична дейност – 261 845 400 лв., за болнична помощ – 3 572 644 400 лв.
В проекта на бюджет се предвиждат 2 023 544 700 лв. за лекарства за домашно лечение, за медицински изделия, за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, за дейности по отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани 100 на сто от бюджета на НЗОК, за лекарства за лечение на злокачествени заболявания и лекарства при животозастрашаващи кръвоизливи и спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, включени в пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК и др. В резерва на Касата за следващата година са заложени 238 764 300 лв.
За дейности за здравнонеосигурени лица в проекта на бюджет са предвидени 8 789 000 лв.
Размерът на задължителната здравноосигурителна вноска за 2024 г. е осем процента, е записано още в проекта на бюджета. Съотношението на заплащане от страна на работодателя и здравноосигуреното лице за 2024 г. е 60:40.
Предвидени са 15 млн. лв. за пренатален и постнатален скрининг, каза още проф. Гетов. Към момента са предвидени средствата за диетични храни за специални медицински цели, които се осигуряват за две диагнози, като продължава работата на работните групи, които трябва да прецизират останалите диагнози, за които Касата ще заплаща медицински храни, добави той. За дентална помощ се предвиждат близо 55 млн.лв. повече в сравнение с тази година, посочи още проф. Гетов. Намаляването на парите за лекарствата за домашно лечение е само с пет милиона лева, тъй като има неизпълнение на заложените в настоящия бюджет средства, посочи проф. Гетов.
Георги Гьоков от БСП посочи, че от парламентарната група не подкрепят проекта, тъй като той остава далече от ползвателите на здравни услуги и няма да донесе удовлетвореност за никой от системата на здравеопазването. Не виждаме промяна във философията на бюджета, запазва се структурата на здравноосигурителните плащания. По думите му трябва да се повдигне въпросът за здравните осигуровки, които държавата е длъжна да внася за групите, които осигурява, както и въпросът за неосигурените граждани. За увеличените средства за болниците Гьоков каза, че те са реверанс към болниците, особено към частните, и е възможно да има свръххоспитализация или фиктивни хоспитализации, само за да се усвоят средствата.
От „Възраждане“ сме скептични към този проект за бюджет, каза Маргарита Генчева и уточни, че нямат очаквания за съществени подобрения в здравната система. По думите ѝ проектът за бюджет не материализира нито един от обявените приоритети от министъра на здравеопазването и това е причината да не подкрепят проекта.
Джевдет Чакъров от ДПС посочи, че от движението ще се въздържат от подкрепа на проекта за бюджет, тъй като се запазва високият процент на доплащане – 48 на сто, от страна на пациентите. Размерът на доплащане от пациентите в ЕС е средно 15-20%, посочи той. Министерството на финансите трябва да има много активна позиция с оглед на това да има събираемост на постъпленията, каза още Чакъров по повод здравнонеосигурените граждани.
Въздържаме се да подкрепим проекта за бюджет, тъй като не приемаме да се извършват концептуални промени на закони чрез преходните и заключителни разпоредби на законопроекта за бюджет, каза проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се предлага въвеждане на ограничително условие по отношение на сключването на договори или допълнителни споразумения с НЗОК през 2024 г. за болници, които след 31 декември 2023 г. са получили за първи път разрешение за дейност и/или в чието разрешение за дейност са включени нови дейности след 31 декември 2023 г., с изключение на комплексните онкологични центрове, центрове за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, и диализните центрове. По думите на проф. Ангелов не се посочват мотиви и обосновка на този текст.
Имаме много очаквания към по-добрата превенция, профилактика и скрининг, но това няма как да се случи без добро финансиране и затова подкрепяме увеличените средства за извънболничната помощ, каза Васил Пандов от „Продължаваме промяната – Демократична България“. По думите му трябва да се уточни дали са необходими законодателни промени за извършването на предвидени изнесени прегледи, които ще се извършват от специалисти в разкрити амбулатории в отдалечени и труднодостъпни населени места, допълни той.
Членовете на комисията приеха на първо гласуване законопроекта за държавния бюджет, като 12 гласуваха „за“, четирима – „против“, а „въздържал се“ нямаше.
