Макар България да получава милиарди за образование от европейските фондове, резултатите на учениците не помръдват нагоре
Автор: Нели Колева, „Заедно в час“
“България получи над 1,3 милиарда лева от Европейския съюз по оперативната програма за наука и образование за периода 2014-2021 г.” – Добра новина, ще си кажете вероятно.
“Българските ученици отново са с най-ниски резултати сред връстниците си в Европа, показва мониторингът на Европейската комисия през 2022 г.” – Добра ли е наистина?
Свикнали сме да оправдаваме недъзите на българското образование с липсата на средства. През последните години обаче пари има – не толкова наистина, колкото инвестират други държави, но достатъчно, за да може да видим поне начало на положителна тенденция в повишаването на резултатите на българските ученици. Това обаче не се случва. Близо половината от 15-годишните нямат ключови умения като това да разберат смисъла на прочетен текст, да разчетат графика или да направят логическа връзка между свързани събития. Това се отразява както на благополучието на тези ученици и техните семейства, така и на обществото и икономиката на страната.
На този фон, освен милиарда по оперативна програма “Наука и образование за интелигентен растеж”, се изливат милиони по национални програми за образование, делегирани бюджети за училищата и още средства от различни други източници. Идват и още – близо 2 милиарда лева по новата оперативна програма “Образование” (2021-2027 г.) и още толкова по Плана за възстановяване и устойчивост. Има ли знаци, че тези инвестиции ще имат възвръщаемост? Съвсем не, дори напротив. По всичко личи, че ще получим още от същото – проформа дейности и пари, които се харчат напълно безотчетно, без ясна цел и без резултати.
Проблемът е сериозен и е време всички да му обърнем внимание. И Европейската комисия, и Министерството на образованието и науката, и народните представители, и директорите и учителите, и родителите, и експертите в образованието, и данъкоплатците като цяло. И след като обърнем внимание, нека помислим и за възможните решения. Ето някои от тях.
Засилване на административния капацитет
Първото условие за успешно планиране, инвестиране и управление на значителните средства е човешкият ресурс. Хората, които отговарят за европейските програми, трябва да са много добре запознати със спешните промени, които трябва да се случат в сектора, с нуждите на училищата и с доказаните на терен успешни практики за по-качествено образование. Между екипите, отговарящи за различните операции по оперативната програма, трябва да има отлична координация и единен подход в работата, за да няма припокриване и пропускане на дейности, както и за да е ясно отчитането на резултатите.
Добро целеполагане и ясни приоритети
Администрациите в България често раздават средства “на калпак”, за да няма недоволни. Този подход обаче не работи, ако искаме смели реформи, които да доведат до реални положителни промени. Инвестициите са ефективни тогава, когато има ясна визия какви проблеми целят да решат, в кои приоритети ще се вложат усилия и защо и какъв е конкретният план за действие по различните мерки.
Прозрачни и конкретни измерители за успех
Резултатите от дейностите по европейските (а и по националните) проекти могат да бъдат видяни, анализирани и да станат база за последващи политики, само ако са предвидени инструменти за измерването им. Това не може да се случи чрез формални критерии като брой участвали ученици, брой разработени наръчници или дежурното брой обучени учители. Участие не е равно на резултат и за да разберем кои дейности са били полезни за системата и трябва да се продължат и занапред, задължително трябва да обвържем промяната в постиженията на учениците, посещаемостта на учебните часове, качеството на преподаването и др. с разходвания ресурс.
Ефективна работа с данни
В Министерството на образованието и науката се събират огромни количества данни. Процесът обаче е хаотичен, с разнопосочни инструменти и регулярност. Това често ги прави безполезни за това да разберем дали е имало ефект от дадена инвестиция или не. Ефективното и прозрачно събиране и анализиране на данни, както и регулярното им споделяне е задължително условие и за ефективен граждански контрол върху харченето на публичен ресурс.
Поемане на отговорност
Ако една компания пропилее 1,3 милиарда без видим резултат, изпълнителният ѝ директор и отговорните за това служители едва ли дълго ще останат на постовете си. При инвестирането на средствата от европейските програми в България обаче нито някой поема отговорност за постигане на резултати, нито някой изисква такива. Крайно време е когато се харчи публичен ресурс – и се харчи очевидно не както трябва, да е ясно кои по веригата носят отговорност и да я понесат.
Използване на доказали се добри практики
В българското образование вече има не малко директори и учители, които сами или с подкрепа от граждански организации са постигнали резултати в работата с учениците. Опитът и ресурсите на педагозите и на експертите от сферата трябва да бъдат използвани максимално, за да може успешните на микро ниво практики да се разпространят по-широко в системата.
Европейските средства не са просто едни много пари, които трябва да усвоим, и след това да се потупаме по рамото, че не сме ги върнали на ЕС. Те са ресурс с огромен потенциал, който може да направи времето, прекарано в училище, много по-смислено за учениците. Може да помогне на мотивираните учители да преподават още по-ефективно. И на активните директори да подобрят още повече училищната среда. Но само ако бъдат вложени както трябва. Нека изискаме това да се случи.
Снимка: Михаил Новаков за „Заедно в час“
