Модерен през социализма

Архитект Сапунджиев следи световните тенденции и е сред архитектите, които строят съвременни сгради през тоталитарния период

Директорът на Проектантска организация е понижен, тъй като се опитал да спаси Античния форум от ул. „Гладстон“

Дори на 80-годишна възраст, арх. Сапунджиев се включи в чистенето на кино „Космос“ и подкрепяше Колектива в дейността му

Теодор Караколев

Когато си говорим за архитекти и културно наследство, обикновено споменаваме имената Йосиф Шнитер, Камен Петков, Димитър Попов,  от време на време Боян Чинков, Светослав Грозев. Така се получава, че намираме за ценно архитектурното наследство само до 1944-а година. Макар и тоталитарния период в пловдивската история да е оставил доста черни петна из града ни, за 45 години социализъм сме се сдобили, все пак, и с красиви сгради.

Пловдивчани оценяват това – именно гражданската любов към красивата архитектура спаси кино Космос на арх. Шинков от разрушаване, а днес млади архитекти и много други експерти и ентусиасти, обединени в „Колектив Космос“ се борят за неговото обживяване, като „Културен Космос“. И докато софиянецът Любомир Шинков дава на града ни таланта си за кино Космос и Братската могила, то един дупничанин оставя на Пловдив целия си живот – и, като винаги модерен архитектурен талант, и като човек и управител с безброй качества. Архитект Милчо Сапунджиев почина преди около два месеца, но ще остане завинаги в Пловдив с архитектурното си наследство, достойно и заслужено редом до Шнитер, Петков и Чинков.

Първите години

Дълго след Освобождението, всички български архитекти са чужди възпитаници. Архитектура в България започва да се преподава чак през 1943-а година с откриването на Политехниката. Роденият през 1930-а година Милчо Сапунджиев е от първото десетилетие български архитекти. Завършва образованието си през 1956-а година, тъкмо когато „социалистическата по съдържание и национална по форма архитектура“ вече не е основната догма. Дотогава, по думите на стартиралия в Пловдив кариерата си архитект Калин Бояджиев „отсъствието на свобода за автора е напълно достатъчен аргумент за отказ от анализ на която и да е сграда като произведение на строителното и архитектурното изкуство“. Тоест няма защо да анализираме архитектурата от първите комунистически години.

Все пак архитект Сапунджиев се сблъсква с култовата архитектура – след завършването си е изпратен по разпределение в столицата на соц-реализма Димитровград. През 1958-а година вече започва работа в Проектантска организация – Пловдив – организацията, в която са събрани пловдивскитее архитекти и отговорна за почти всичко, проектирано в града и региона през социализма. След като прекарва известно време (1963 и 1964 г.) в Тунис се завръща в Пловдив, вече като директор на Проектантска организация.

Младият директор

Със своите 35 години арх. Сапунджиев е изненадващо млад директор на толкова отговорен пост – Териториална проектантска организация – Пловдив е място със сериозна власт и отговорност. Оставайки директор за 20 години обаче, той е запомнен от колегите си като изключително успешен ръководител. Особено начетен и следящ световните тенденции, той е притежавал сериозна библиотека и винаги е бил запознат с най-новите идеи по целия свят, чрез тематичните списания.

Като отговорен ръководител, Милчо Сапунджиев се грижи внимателно и за сградата на пл. „Съединение“, обитавана от пловдивските проектанти. Изключително интересна и модерна постройка, тя е имала собствен басейн, вътрешни градини и водни площи, безценен подземен архив, в който всеки проект – изпълнен или не – се е архивирал, заснемал със снимки и с дори видео. Днес този архив е забравен, заключен и все още никой не знае дали изобщо е в добро състояние – борба да достигнат до него води пловдивската Камара на архитектите. Докато архитект Сапунджиев е бил директор на ТПО – Пловдив сградата е била в перфектно състояние, заради добре създадената от него организация – зелените площи са били здрави, басейнът е работел до последно, всичко се е архивирало по надлежен ред. След като е понижен през 1985-а година, всичко това бавно се разпада.

Особено внимание архитект Сапунджиев е обръщал на младите архитекти в Проектантска организация. Често той е организирал вътрешни конкурси за различните инвеститорски идеи на държавата – за да може да изпъкне най-добрата идея, според качествата, а не според ранга или влиянието на архитекта. Проектите са преминавали и вътрешно обсъждане между всички архитекти. При всички проекти, архитект Сапунджиев е давал шанс и се е вслушвал в младите архитекти и техните идеи.

Особено интересно е било и отношението му към работното време. В строгата Народна република, той е от първите, които организират „плаващо работно време“ – всеки се е отбелязвал в колко часа влиза в сградата, след което трябва да изкара часовете си за деня, без да се глобяват за закъснения. Самият той често обаче е оставал до 22-23 часа на работното си място.

Архитект Сапунджиев е държал и цялата организация да следи новите тенденции в световната архитектура. При всеки семинар или лекция той е информирал и канил колегите в ТПО да пътуват заедно – често тези събития са се случвали в манастира „Св. Кирик“. Разбира се, всичко е ставало доброволно, но директорът внимателно е следял и познавал кои колеги се вълнуват повече от творчеството си, купуват си списания, ходят до библиотеката и четат книги, и е насочвал вниманието си към тях. Любител и на природата, често е организирал и посещения в планината. Друга страст на архитекта е и авиацията – следял е списания за самолети и от запад и от изток.

Сградите на Сапунджиев

Освен като директор, арх. Сапунджиев е оставил и следи от своя архитектурен талант в Пловдив. Безспорно една от най-качествените сгради в града от тоталитарния период е Дома на науката и техниката – макар и днес доста променен. Сградата с безброй тераси е изключително модерна, най-вече що се отнася до връзката със средата. Въпреки че е голяма, като площ и обеми, тя изобщо не се натрапва над квартала – когато се срещаме с нея отвън. А отвътре – сградата е много добре вписана в средата – именно с тези огромни тераси и възможността да се срещнеш с градината или града. В един от първоначалните варианти терасата към Цар Симеоновата градина (която сега се използва от бар „Фарго“) дори е трябвало да бъде свързана с градината с мост. Тази идея не се осъществява, а в последствие сградата е доста променена и автентичната ѝ изпипана до последен детайл красота вече се губи. Все пак много елементи – както от обемите, така и от детайлите напомнят за сградата. Някои части от интериора, например са наистина уникални – с колегите си арх. Сапунджиев е търсил специален завод, в който могат да ги изработят. За разлика от днес, когато всичко се купува от строителните хипермаркети, изработено по щампа. Друг впечтляващ момент в Дома на техниката е голямото стълбище в централното фоайе, което привлича вниманието на архитекти, дизайнери и инженери и до днес.

Неосъществен проект на архитект Сапунджиев остана Музеят на тракийската култура. Повечето пловдивчани помнят шестоъгълния бетонен скелет, останал върху големите разкопки до Понеделник пазара. Отново изключително раздвижена сграда, която въпреки това се подчинява на една идея и концепция. Сграда, която не се опитва да се натрапва на средата, а напротив – умишлено остава по-ниска, за да не скрива Джамбаз тепе, и дори – заради възможността за поглед отгоре – е проектирана с мисълта как ще изглежда и ще се гледа отгоре – каква ще е „петата фасада“. За съжаление сградата остана недовършена, а Пловдив и до днес няма голям и достатъчно представителен музей. Днешните планове за мястото се лутат между небостъргачи с панорамни асансьори, мостове, лифтове и какво ли не, сякаш не съществува нито тепе, нито Възрожденски град, нито природа или безценна археология там.

Сред останалите проекти на арх. Сапунджиев в Пловдив трябва да отбележим сградата на Руското консулство – сега Административен съд, която години след построяването ѝ претърпя и ремонт – отново с автор арх. Сапунджиев, за което получи и награда за архитектура. Неосъществени, но особено атрактивни са и проектите за възстановяване на Военния клуб в първоначалния му вид от 1908 до 1927-а година, който сме виждали на повечето архивни снимки, както и строителството на Съдебна палата западно от Пешеходния мост от южната страна на реката.

Даренията за Дупница

Може би най-новаторския проект на арх. Милчо Сапунджиев обаче е в неговия роден град Дупница. Той участва в преобразяването на центъра на града и проектира някои от сградите там. Най-впечатляваща и заслужаваща повече внимание е сградата на Младежкия дом. Сградата е първата българска жилищна сграда с вантова конструкция – висяща на въжета. Цялата сграда се държи от тях, които се държат за няколко централни колони, по които има само стълбища. По-важно – според мен – от нестандартното инженерно решение е архитектурния образ, който се постига по този начин. Сградата, поставена малко по-високо от улицата стои без нищо да я придържа отдолу, сякаш просто се рее над града.

Борбите за града

Често е нерадостна съдбата на хора със собствено мнение, които се борят за каузи по времето на социализма. През 1980-те години се прокарва тунелът под Пощата, свързващ ул. „Гладстон“ и бул. „Мария Луиза“. По време на прокопаването му обаче строителите се натъкват на останките от Античния форум. Работата прекъсва – не е адекватно улицата да мине през безценните находки и близо 2000-годишния център на Филипопол.

С търсене на варианти за свързване на вече проектираната връзка изток-запад се захваща архитект Сапунджиев. Мислят се варианти чрез различни вътрешни конкурси – улицата да минава по-ниско, по-високо, дали може да се заобиколи отнякъде. Както всяко умно решение и това отнема време. Партията обаче не може да чака и се взема решение „Гладстон“ просто да продължи през Античния форум – за което и до днес съжаляваме. За забавянето с няколко години някой все пак трябва да бъде виновен и архитект Сапунджиев се оказва удобна жертва – той е понижен и сменен от директорския пост.

Последните години

След няколко години в ТПО – Пловдив, архитект Сапунджиев и колеги от организацията се отделят в новосъздадена организация „Интерпроект“ през 1988 г. В нея архитектите сами трябва да се борят за проекти. Кризата в края на социализма и първите години след падането на Живков обаче не предлага много възможности за проектиране и организацията се разпада.

В последните си години архитект Сапунджиев не спира да работи, макар и на по-малки обороти. През 2012 г. получава награда за препроектирането на Руското консулство. Продължава да помага на по-младите си колеги – организира различни пътувания, срещи на колегията. Дори след 80-ата си годишнина, той участва активно в чистенето на кино „Космос“ и подкрепяше опитите на Колектив Кино Космос да съживи сградата, проектирана от неговия колега арх. Шинков.

Архитект Милчо Сапунджиев почина на 12 юни 2016 година. Наследството му ще остане дълго в Пловдив. Ако за много от пловдивчани може да е трудно – заради емоционалния заряд от социализма – да оценят по истинско достойнство Дома на науката и техниката, например, то сградата впечатлява всеки чужденец, който има интерес и някакъв поглед към световната архитектура – това е само един от примерите за материалното наследство. Но нематериалното наследството на арх. Сапунджиев в отношението към архитектурата като цяло, за важността на личния жест, на индивидуалния талант, с който всяка сграда има собствен дух, но и на скромността и отношението към околната архитектура – никога да не се налагаш и натрапваш над средата, то ще живее в неговите приятели, колеги и наследници в пловдивската архитектурна гилдия.