Икономисти от СУ: Еврото не би следвало да доведе до повишване на цените

Превалутирането на цените води до поскъпване и на услугите на ресторантите, кафенетата и други подобни заведения

При смяната на паричната единица може да поскъпнат само ограничен брой услуги с малък дял в потребителската кошница, смятат учени от катедра „Икономика“ на СУ „Св. Климент Охридски“.

Приемането на еврото в България не би следвало да доведе до увеличаване на равнището на цените у нас. Причината за това е, че превалутирането ще се извърши по настоящия курс от 1.95583 лева за 1 евро – при тази чисто техническа операция не се разрешава преизчисляване при курс, различен от фиксирания обменен курс, както не се допуска и налагане на допълнителни такси и комисиони върху потребителите. Това става ясно от монографията: „Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната“, представена днес от учените от катедра „Икономика“ на Стопанския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по повод 120-годишнината от нейното създаване.

Други фактори, които предотвратяват повишението на ценовото равнище, са действието на пазарните механизми, т.е. конкуренцията, както и въвеждането на изискването за задължително обозначаване на цените едновременно в левове и евро за определен период преди и след приемането на еврото. За България е предвидено този период да е 12 месеца от смяната на паричната единица.

Като отчитат практиката в страните от еврозоната учените от катедра „Икономика“ подчертават, че е възможен краткосрочен проинфлационен ефект от присъединяването, предизвикан от закръгляването на цените във възходяща посока, прехвърлянето на фирмените разходи по превалутирането върху потребителите, рационалното невнимание на потребителите при преизчислението и едновременното осъществяване на преоценките.

Въпреки че точното измерване на този ефект е затруднено от паралелното действие на множество други фактори за повишаване на цените, според изчисленията на Евростат неговият размер е еднократен и незначителен, и е в рамките на около 0.3 пр.п. Стойността му зависи от макроикономическите условия в отделната страна и е по-ниска при потиснато търсене, по-силна конкуренция на продуктовите пазари, двойно представяне на цените в търговските обекти непосредствено преди и след промяната, както и от провеждането на разяснителни кампании и прилагане на ефективни контролни механизми.

В структурно отношение след включването в еврозоната най-високо нарастване на цените бележат ограничен брой услуги като: обществено хранене, спорт и развлечение, фризьорски услуги, ремонтни дейности и др. Тъй като тези услуги имат нисък дял в потребителската кошница, ефектът от повишаването на техните цени върху общата инфлация е сравнително малък, подчертават учените.

Превалутирането на цените води до поскъпване и на услугите на ресторантите, кафенетата и други подобни заведения, като това е валидно както за старите, така и за новите членки на еврозоната. В групата на старите държави най-значително увеличаване на цените на тези услуги на месечна база е отчетено в Нидерландия – 3.5%, Германия – 2.2% и Финландия – 2.0%. Подобни развития, според учените могат да се обяснят с разходите за промяна на ценовите листи – поскъпването обаче е еднократно и концентрирано през първите 2 месеца след приемането на еврото.

По отношение на хранителните продукти и промишлените стоки в повечето от изследваните държави като цяло не се установява значително повишение на техните цени в резултат от смяната на паричната единица. Въпреки това, по подгрупи храни и промишлени стоки по-силно изразено нарастване на цените се наблюдава при тези, които се купуват по-често и са относително евтини – хлебни изделия и вестници. От друга страна, има тенденция цените на продуктите с по-висока пазарна цена, например, дълготрайните потребителски стоки, да бъдат закръглявани в посока надолу, което се обяснява със силната конкуренция на тези пазари и развитието на технологиите.

Въвеждането на еврото често е съпроводено и с необосновано повишение на възприятията на домакинствата за инфлацията, което може да доведе до формирането на негативни нагласи към единната валута, подчертават учените. Тяхната оценка е, че ефектът от конвертирането на националните валути в евро оказва влияние върху потребителските цени в посока увеличение, но като цяло той ще е слаб и еднократен.

В допълнение учените от катедра „Икономика“ посочват и опита на страните от еврозоната с въвеждане на конкретни мерки, които могат да ограничат краткосрочните ефекти от смяната на валутата върху цените и възприятията на домакинствата за инфлацията. Такива мерки са: задължението на бизнеса за определен период (преди и след приемането на еврото) да показва цените в търговската мрежа както в евро, така и в левове; провеждане на информационни и разяснителни кампании; наличие на ефективни инструменти за наблюдение и контрол за предотвратяване на злоупотреби и фалшификации в процеса на превалутиране и др.