Арменският храм „Сурп Кеворк“ съхранява духа на вековете
Църквата е построена наново през 1828г и в нея, от стария храм, е пренесена известната икона на Света Богородица „Одитрия“
В криптата му са подредени безценни предмети от 1920-1922г.
Конструкцията на олтарната част е рядко срещана в арменската църковна архитектура и днес е почти невъзможно да се види някъде по света
Екатерина Стоянова
Пловдив е един от най-древните градове в света и крие в себе си много история. Събрал духа на няколко цивилизации и религии, той е невероятно интересен и носи богатството на всички народи, живели и живеещи тук. Под тепето ще ви разходи из най-красивите неправославни храмове в древния ни град, както и в някои прекрасни, но нетолкова популярни, православни черкви. Една истинска религиозно-историческа забележителност е красивата Арменска Църква „Сурп Кеворк“, намираща се в сърцето на града – в Стария град, на ул. "Турист" № 2, където величествено напомня за миналото и приютява вярващите с топла прегръдка.
В края на далечния IV век, когато е започнал Византийският период тук, е започнала и историята на днешния Арменски християнски храм „Сурп Кеворк“, който е издигнат от византийци и наречен, в началото, „Свети Георги Победоносец“. В първоначалния си вид храмът е съществувал до 447г, докато варварското нашествие на хуните опожарило Тримонциум. Въпреки цялата печал и всички изгубени души, оцелелите жертви са намерили вяра и сила, за да построят наново своя храм. Столетия по-късно нови народи са се заселили по тези земи.
В миналото дворът на храма е бил предназначен за гробище на знатни и заможни арменци от общността, както и за свещеници и висши духовници, починали на това място. Днес там се намират множество мраморни надгробни плочи с изтрита епиграфика, много от които се използват като настилка в отделни сектори на двора. Той обгръща храма в правоъгълник, като част от него служи и за училищен двор от първите десетилетия на деветнадесети век. Там се намира Арменското училище.
На 8-ми декември 1828г, храмът е отново построен и осветен от Архиепископ Месорб от Одрин, отец Татеос и отец Саркис, със средства, събрани от дарителите – обикновени миряни и знатни личности с високо потекло. От стария храм в новия, е пренесена иконата на Света Богородица „Одитрия“ (Пътеводителка). Тя е създадена в края на осемнадесети век, по време на чумата, от неизвестен арменски зограф. Той се е придържал към традицията на арменската живопис, свързана с илюстрирането на старата арменска книжнина. Неговият почерк е подчертано индивидуален, с характерна етническа типология на образите, с любовта към многообразния растителен орнамент в украсата на фона, с употребата на златния и сребърния варак. Днес реставрираната икона грее със своя истински блясък. Там всички се молят на Божията Майка.
В криптата на църквата са подредени безценни предмети от 1920-1922г, донесени от храмовете в Родосто, Малгара, Чорлу и Одрин, от прокудените от турското правителство арменски бежанци, които пазят тяхната вяра, спасени от поругание. Там се съхраняват и многобройни настолни и нагръдни кръстове, потири, ръкописни библии, требници, мощехранителници и други. Друга голяма ценност за храма са нейните стари икони, изписвани от зографи.
Църквата е изградена от дялани правоъгълни каменни блокове. Аписът е облицован с фаянс от 18-19 век от Кютахия – център на арменските художествени занаяти. Тази облицовка днес е позната единствено в двата арменски храма в Йерусалим и Пловдив. Конструкцията на олтарната част е рядко срещана в арменската църковна архитектура и днес е почти невъзможно да се види някъде по света.