Зала Лотос: Място за култура или дом на динозаври?

Архитекти и културни оператори срещу решението за промяна на предназначението на зала Лотос и почти сигурната й реконструкция

Никой не е потърсил мнението на проектантите на бившия Дом на новороденото. Това е прецедент в закона за авторските права, заявява арх. Димка Танева

Фондация Пловдив 2019 също не е била уведомена, а сградата присъства в проект от апликационната книга за Европейска столица на културата

Изненадани от новината са и авторите на проекта 4GET 

Екип на Под тепето

Кръглата сватбена зала Лотос- бивш Дом на новороденото, ще стане част от Природонаучния музей. Тези свои планове за бъдещето на сградата разкри в края на миналата година общинската администрация. Новината някак потъна в информационния поток и бързо излезе от дневния ред. Но повдигна много въпросителни сред архитекти, културни оператори и икономисти. Първата причина е дали е целесъобразно кръглата сватбена зала да смени така рязко предназначението си. Втората е дали с намеренията за приобщаването й към Природонаучния тя ще бъде реконструирана по начин, който ще компрометира архитектурните й достойнства (това най-вероятно ще се случи, тъй като в настоящия си вид постройката трудно би приела гигантски макети на динозаври, а и някак няма да се връзва с тази идея). И третата причина е, че зала Лотос е част от проект, вкаран в апликационната форма, с която градът ни спечели титлата Европейска столица на културата. Под тепето се опита да даде отговори на неизвестните, като взе мнението на възможно най-много заинтересовани страни в този казус.

Музеят

За да разберем какви са реалните планове за бъдещето на зала Лотос, първо се свързахме с директора на Природонаучния музей – Огнян Тодоров. Той разкри, че за проекта още не е взето решение и всичко е само идея, засега. Самият той се е обърнал към общината с искането тази сграда да бъде прехвърлена към музея. Идеята е зала Лотос да бъде превърната в експозиционен кът с динозаври в реални размери, като там ще бъдат поместени 10-12 динозавъра. Това е част от по-голям проект, който включва и превръщането на Дановата градина в оградена ботаническа градина с безплатен вход и завършването на купола с живи пеперуди. Не става ясно как ще изглеждат динозаврите, кой ще ги произведе и каква ще е естетическата им стойност, тъй като има сериозна опасност да се отиде в посока бутафория.

Доц. Тодоров твърди, че според него, посетителите ще проявят голям интерес към динозаврите. На всички деца са им интересни, казва той. Директорът заяви, че сградата е необходима на музея и се надява тя да бъде прехвърлена, за да може целият проект да бъде изпълнен. За необходимия начален капитал нямаше коментар, защото все още не се знае какви парични средства ще бъдат нужни и дали ще бъдат отпуснати от общината, или самият директор ще ги събира. Той отчете пред Под тепето, че след реставрацията на Природонаучния музей, приходите им нарастват. Съпоставяйки месечните приходи за месец януари преди и месец януари след реставрацията, разликата е над 13 000лв. За месец януари преди реставрацията, общият приход на музея възлиза на 50лв. За месец януари 2016г. той е  14000лв.

Архитектите

Архитектите на Пловдив обаче определено не харесват идеята за превръщането на сградата в дом на макети на динозаври. Изненадващо е, че никой не се е допитал до авторите на проекта, никой не е потърсил мнението им, камо ли одобрение им. Срещнахме се с членовете на архитектурен клуб Пловдив – Димка Танева (проектант на сграда Лотос), Милчо Сапунджиев (съпруг на другият проектант на сградата – покойната Мария Сапунджиева), Виолета Раева и Дечко Дяков, чието становище по казуса е непоколебимо. Те смятат, че прехвърлянето на Обредния дом към Природонаучния музей е грешка. Такова преустройство е неподходящо за характера на сградата. Самата постройка е нефункционална за пространство, в което да бъдат вкарани експонати. Отворът е твърде малък за тази цел. Архитект Танева се страхува, че може да съборят някоя от стените, за да вкарат макетите. Изненадана съм, че като автор на проекта не бях информирана за намеренията на общинските служби за тази промяна. Това е прецедент в закона за авторските права и трябва да се съобразят с него, заявява Димка Танева.

Зала Лотос е построена в далечната 1973г. след общинска поръчка от архитектите Димка Танева и Мария Сапунджиева, с конструктор инж. Драгия Алексиев. Създадена е като Дом на новороденото. През 1979г. изпращат част от проектантите в град Кишинев, за да създадат почти същия модел сграда. Молдовците толкова са харесали Пловдивския обреден дом, че са копирали идеята. Лотос е изградена цялостно от първокачествен мрамор. Вътре има цял мраморен блок, а в началото са били поставени и зодиакалните знаци, изчукани от бакър, които след години, обаче, били преместени незнайно къде.

Заявяват, че това е сграда метафора на началото на живота, на плодородието и духа на детството. Със сигурност не искат да стои в забвение, но предлагат други алтернативи. Според тях, би било чудесно, ако зданието се превърне в детски културен център за таланти: Картинна галерия, изложби на скулптури и всякакъв вид детско и юношеско творчество. Целият заобикалящ терен на градинката може да се обмисли да стане детска зона.

 Аз никога не бих се съгласила да бъде нарушена архитектурна стойност. Никаква информация не е стигала до мен, че общината, която е собственик на тези две представителни сгради – Дом на младоженеца и Дом на новороденото, иска да промени структурата й. Като автор на проекта, не мога да се съглася с това. Тази сграда, заедно с Дома на младоженеца, оформят тържествен и приятен ансамбъл. Нейната архитектура ясно показва какво трябва да бъде съдържанието й – да бъде ползвана от най-малките на града. Това предназначение трябва да се запази. Да се свързва по някакъв начин с изкуството. Това е единствената подобна сграда в България, а като детска галерия също ще е първата. Водното пространство може да стане място за излагане на детски скулптурни творби. Без почти никакъв ремонт и никакви бюджет. Нужно е само освежаване и разтваряне на вратата на канцеларията. Градът само ще спечели от един такъв център на културата, смята един от проектантите на сградата арх. Димка Танева.

Истината е, че четиримата утвърдени професионалисти, не са съгласни с много проекти в града. Строят се прекалено много високи сгради, които закриват природните ресурси. Смятат, че общината трябва да разполага с екип, който да следи за ремонтите и нуждата им, за реставрацията на сградите. За целта е нужна инвестиционна програма, която да е публична и достъпна, защото строителството изисква време, целият град е разоран, а 2019-та чука на вратата, казват те.

Ние трябва да имаме културна инфраструктура. Каквото се прави, така да се направи, че през 2019-та година да имаме завършени ансамбли и градски пространства. Пловдив е специален град и има нужда от дисциплина, защото разполага с много природни дадености. Трябва да се създаде един съвет от специалисти, които да работят по проектите, смята арх. Дяков.

Културните оператори

Защо зала Лотос е важна за културните оператори? Защото е част от проекта 4GET, разработен от фондация „Отворени изкуства”, който фигурира в апликационната книга на Пловдив 2019. Свързахме се с директора на „Отворени изкуства” Веселина Сариева, за да коментира темата.  Проектът ни обединява 4 сгради с модернистична архитектура от времето на соца, а именно Зала Лотос, Кино Космос, Евмолпия и Братската могила, с цел те да бъдат развити като културни центрове фокусиращи част от програмата си върху различни теми. Така приет, проектът предвижда Зала Лотос да развие програма за дебати, Кино Космос да развие програма за филм, нови медии и видео, Евмолпия за съвременно визуално изкуство и Братската могила и прилежащия й парк да представи програма и съдържание за изкуство на открито. Това е единственият проект в апликационната книга, който работи с архитектура от времето на соца, която има безспорни естетически качества и които места, вярваме, ще бъдат много интересни за международните посетители. Този проект е иновативен с това, че създава мрежа от тези места, които ще имат обща програма за 2019. По отношение на Евмолпия ние още тогава бяхме наясно, че може би ще се наложи замяна на това пространство в проекта ни с подобно по обем, но не сме очаквали, че другите пространства, бидейки общинска собственост, са застрашени от промяна на функцията си. Разбира се, проектите в книгата биха могли да претърпят промяна, но все пак тези, които взимат решенията за тези сгради, трябва да са наясно с развитите идеи за тях, които присъстват не другаде, а в такъв важен документ като апликционната книга на Пловдив – европейска столица на културата 2019. Нашата организация „Отворени Изкуства” сериозно прие признанието да е в книгата с този проект и още през 2014г. започнахме да провеждаме в зала Лотос програма за дебати заедно с Червената Къща- София и още пет организации от Велико Търново, Варна, Стара Загора, Русе и Габрово. За този проект беше създадено лого с визията на залата. Програмата предизвика голям медиен и обществен интерес. Обявяването на новината за Лотос в публичното пространство силно ни изненада, защото никой не се беше свързал с нашата организация за съгласуването на визиите ни и развитието на проекта, казва Веселина Сариева.

Според нея, каквото и да е предназначението на сградата, то трябва да запази архитектурата на залата, трябва да е съобразена с даденостите и да ги използва удачно. И най-вече като общинска сграда това предназначение трябва да бъде съобразено с нагласите на общността и да бъде дискутирано по-широко, смята директорът на „Отворени изкуства”. Тя е категорична, че е задължително общината да търси обществения коментар по повод бъдещето на Лотос.  Особено след като се има предвид, че като цяло бъдещето на тези сгради, за които говорим, трябва да бъде дискутирано, за де не бъдат безвъзвратно изгубени и обезличени. Спомняте си какво се случи с Кино Космос през 2010- 2011г., което беше спасено от последователни и регламентирани действия на инициативния комитет, който с Пенка Попова, Георги Сербезов, Константин Бобоцов, Тони Стойчева, Тодор Иванов учредихме във връзка с гражданската инициатива. Без да преувеличавам ще кажа, че ако тогава това не се беше случило, днес киното нямаше да е тук, допълва Сариева.

Към днешна дата зала Лотос е част от маршрута „СОЦЪТ” в Алтернативната карта на Пловдив” на „Отворени изкуства” заедно с други емблематични сгради в града като Централна поща, кино Космос, НБ Иван Вазов, Младежкият дом и др. Въпреки неголемите си размери, залата е един от знаковите примери за алтернативна архитектура и въображение. Неслучайно избрахме точно там през 2013 г. да представим официално и самия проект „Алтернативна карта на Пловдив“. Съвместяването на нашите дейности там заедно с тези на Ритуалния дом, бе интересна интеракция и често предизвикваше любопитство и симпатия в гости и артисти, които сме канили в Лотос. След представянето на картата в Нощ/Пловдив, 2013 на следващата година там показахме, пак в рамките на фестивала, проекта Me/TheCity на холандския видео артист и филмов режисьор Йост ван Веен и на българския композитор Петър Дундаков, същата година стартирахме и Дебати/Лотос. През 2015 г. пък представихме в Нощта заедно с Австрийското посолство проекта „Човешко, твърде човешко“, с куратор Владия Михайлова и артист Фани Футеркнехт. Хората лесно припознаха залата като атрактивно алтернативно пространство. Артистите, с които работихме в Лотос усещаха предизвикателството и потенциална на сградата, публиката пък бързо прояви любопитство към локацията, не крие Веселина Сариева.

Пловдив 2019

По казуса се свързахме и със Светлана Куюмджиева, артистичен директор на Фондация Пловдив 2019. Тя не скри, че решението за смяната на предназначението на зала Лотос не е било коментирано с екипа на структурата, която движи проекта Европейска столица на културата. Разбрахме в последствие, уточни тя. Смята, че сградата е интересна като архитектурно решение. Лично е участвала на дебатите там, там е била и кръстена.

Тъкмо в момента сме на етап коментари за инфраструктурните приоритети за 2019. Със сигурност соц сградите са ни интересни и важни, те трябва да бъдат оживени с подходяща функция. Сега е моментът да се реши дали залата да продължи да бъде център за дебати, или да стане част от музея. За нас е важно тази зала и тези сгради да се запазят и реставрират, а не да се префасонират тотално. Става въпрос както за Лотос, така и за кино Космос. Въпросът е да не се загуби архитектурната стойност на тези сгради, коментира Светлана Куюмджиева.

Общината

Опитите ни да вземем официален коментар по темата от представители на администрацията удариха на камък. Опитахме се да говорим и с дамата, която отговаря за зала Лотос в настоящата и функция, като част от ОП „Радостни обреди”- Нина Христова, но тя отказа какъвто и да било коментар.

Бъдеще неясно

Решението за бъдещето на сградата лежи изцяло на отговорността на общинската администрация. Въпросът е как ще бъде взето то- след дискусия със заинтересуваните страни и публичен дебат, при ясно заявена целесъобразност, с отношение към авторските права на проектантите, или това ще стане без съществена мотивировка, непрозрачно и някак хаотично. Тепърва ще разберем. Въпрос на политики е. Как ще бъде взето това решение, е много важно, защото именно такива знаци към обществото и гилдиите могат да подскажат дали Пловдив ще е успешна Европейска столица на културата, дали уважаваме архитектурното си наследство, дали се самоуважаваме.

По темата работиха Екатерина Стоянова, Паулина Гегова и Стефка Георгиева