Пловдив имаше единствената лонгозна гора край Марица, но не я опази

Определяли парк „Отдих и култура” като явление в световната практика

Владимир Балчев

Навремето местността Седемте братя била известна на всички пловдивчани. Намирала се между храма „Св. Харалампий” и сегашния мост на бул. „Априлов”. През втората половина на XIX край Марица празнували деня на славянските просветители Кирил и Методий. „Там дохождаха и всички ония, които имаха куража да се наричат българи и българки –  пише в спомените си Михаил Маджаров. –  Там, под откритото небе, с песни и със слова, с игри и с веселия се прославяше народният празник.” Името на местността идва от седемте вековни бряста, израснали на широка поляна край брега на река Марица. В миналото край тази поляна растяла буйна лонгозна гора. Там братята на брястовете били не седем, а стотици. По-късно дърветата били изсечени, на тяхно място се появили зеленчукови градини.  

За величествените лонгозни гори по двата бряга на река Марица пишат и старите пътешественици.  Из тях – свидетелстват османските регистри от XVI и XVII век – се отглеждали соколи за ловните подвизи на султана. В началото на ХХ век бреговете на древната река започнали да се оголват. Лека-полека усилията на дърварите завършили с пълен успех – от буйната растителност не останало нищо. Корекциите на Марица довели до унищожаването на островите в територията на града. Най-големият от тях бил при стария дървен мост, който според преданието бил построен от завоевателя на Пловдив Лала Шахин паша (на това място сега е пешеходният мост). Френският дипломат Филип дю Френ-Кане пише през 1573 г.: „Край града реката образува красив остров, пълен с високи дървета, под които се чуват разнообразните песни на огромен брой птици.” Изчезнали са и дърветата, и птиците…

Към средата на миналия век се оказало, че по течението на река Марица е останала една-единствена лонгозна гора – тази при Царския остров край Пловдив. За нея са гласувани три закона от Народното събрание. Първият е приет през 1892 г. Тъй като жителите на село Мечкюр (сегашният квартал Прослав на Пловдив) нямали пасища, молели държавата да им предостави 500 декара мера, като в замяна те отстъпят на държавата острова. Няколко месеца по-късно депутатите разрешили на българския княз Фердинанд да закупи гората край Марица. Така се появило името Княжески остров. Новият имот на монарха бил поддържан от работниците в близкия държавен разсадник. През 1922 г. цар Борис III решил да продаде лонгозната гора на село Мечкюр. Това станало факт през пролетта на 1924 г. Както пишат тогавашните вестници, лонгозната гора на площ от 1000 декара, била продадена за сума далеч по-малка от действителната стойност на гората 

Третият закон е от края на 1936 г. Той предвиждал източната част на Царския остров да се превърне в парк за отдих на пловдивчани. Пловдивският кмет Божидар Здравков настоявал към парка да се присъедини също младата дъбова гора при Държавния разсадник. Започнали преговори с Министерството на земеделието, но още преди завършването им, Божидар Здравков наредил гората да се пази от въоръжена охрана и там да се пусне стадо сърни. Тъй като охраната трудно се справяла с бракониерите, кметът издействал средства за поставянето на ограда. За две-три години сърните се увеличили, в гората се заселили няколкостотин фазана. След отстраняването на Божидар Здравков от кметския пост, гората била изоставена, оградата – разграбена, а фазаните – избити. Преместили сърните на Бунарджика. Кучетата на съветските войници разкъсали част от тях през 1944 г., а останалите се разбягали.

Може да се каже, че по времето на Божидар Здравков, пловдивската управа за пръв път осъзнала какво богатство е лонгозната гора. През 1937 г. близо до нея тържествено бил открит Ловният парк, а кметът предричал, че гората ще стане голямата атракция на града.  Пророчеството като че започнало да се сбъдва през 1943 г., когато село Мечкюр било отделено от община Фердинандово (сегашното село Първенец) и присъединено към град Пловдив. Нормативният акт бил публикуван в „Държавен вестник”, но неизвестно защо не се пристъпило към неговото прилагане. Това станало едва през 1969 г.

Първите проекти за уреждането на бъдещия парк били изготвени още през далечната 1936 г. Седем години по-късно техническата служба при общината се заела да изготвя нов проект. През 1947 г. вестниците публикували решението на Пловдивския градски общински съвет –  гората в „Острова на свободата“ трябва да се превърне в добре уреден народен парк. Десет години по-късно вече се говори за Народен парк “Отдих и култура”. Същинското строителство стартирало през пролетта на 1960 г. Тогава били оформени подстъпите към парка. До него трябвало да води голяма алея с воден канал, който през лятото да дарява пловдивчани с прохлада, а зимно време да се превърне в ледена пързалка. Вестниците тръбят, че Пловдив ще има най-красивият парк в страната. Екзотичната лонгозна гора и площта на парка, който обхващал 2 800 декара, се сочат като явление в световната практика. 

    Проектът от 1964 г. включил в парка и терена на някогашния държавен разсадник ( сега там е изоставеният розариум). Начертан бил грандиозният проект за парк на народите, който предвиждал засаждането на екзотични растения от различни континенти. Оформени били първите части от парка. Оказало се, че пришълците виреят чудесно при българските условия. По-късно, при изграждането на розариума, екзотичните растения били изкоренени.

Проектите от  70-те години на миналия век предвиждали изграждането на летен театър, тракийско селище, старобългарска крепост, виенско колело, делфинариум, лятна читалня, лятна дискотека… Последвали нови два проекта, съставили се нови авторски колективи, появили се нови разработки. След разработките, започнали корекции. Проектите погълнали много средства, а за лонгозната гора не била отделена нито стотинка. Дърветата започнали да съхнат, появили се някакви вредни плесени, които съсипвали дървесината.

Последният проект датира от 1984 г. Той бил изготвен от „Софпроект” след продължителни проучвания. После бил преработван няколко пъти, преминал през „ситото” на всички възможни  инстанции,  като получил тяхното одобрение. Малко след окончателното му завършване той станал ненужен, тъй като било наредено да се търси място за гребен канал. Тоест пак се почвало от нулата. Странно е едно – всеки проект започвал с думите, че център е лонгозната гора, около която се ситуират и гребен канал, и заведения, и зоокът, и спортни обекти. А точно тази най-важна част на парка  незабележимо е умирала пред погледите на проектанти, специалисти и чиновници.

    Едва тогава за първи път в официалните документи се появява признанието, че парк „Отдих и култура” се изгражда с мижаво финансиране и се разчита единствено на безплатния бригадирски труд. Намеква се също, че поддръжката на толкова голяма територия не е по силите на Пловдовската община.

След този тъжен разказ идва ред на един логичен въпрос – тъй като от някогашната лонгозна гора са останали само няколко жалки остатъци край оградите на помпените станции, има ли някакви надежди да възродим поне частично предишното величие на гората?

Мястото й западно от гребния канал все още е свободно. От нас зависи какво ще се появи там.