183 000 български младежи чакат родителите им да ги издържат

Над 183 000 български младежи не учат и не работят. Те живеят на гърба на родителите си. Това показват данните от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) за младежите извън системите на заетост, образование или обучение.

България е сред първенците в класацията за неработещи и неучещи младежи в ЕС. Пред нас в нея са само Италия, Румъния и Гърция.

Хората от анализа не отговарят на определението за бедни, защото месечната им издръжка е между 400 и 3000 лева. Най-честият профил на безработен и неучещ младеж е на жена между 25 и 29 г., която живее в Пловдив или южно от него.

Притеснителен е делът на тези, които не искат да работят и не учат, а чакат семействата им да ги издържат с минимални суми до 400 лв. на месец. Това са около 163 000 младежи. Те са в риск от социално изключване, защото получават доходи под линията на бедност, която е 413 лева. Те имат ниско образование, като голяма част от тази група са с основнообразование.

Това е причината те да не участват в образование и заетостта, защото и двете изискват възможност за инвестиране на средства, което често не е по силите на бедните домакинства. Тази група се нуждае от конкретна подкрепа, в това число и финансова, за да се върнат младежите на пазара на труда, обясняват експертите от ИПИ.

“При едно вдигане на прага на линията на бедност винаги голяма част от населението пада под нея, тъй като има сериозно струпване на хора над границата ѝ”, коментира икономистът от ИПИ Адриан Николов.

Профилът на неактивния млад българин е предимно женски, сочат данните на института. Най-често става дума за жена между 25 и 29 г. с основно образование, която на месец има странични доходи от 100 до 400 лв. Живее в Южния централен район – Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян или Хасково.

Характерно е, че тази група жени се препитава и от заплатата на съпруга си, а не само на родителите си. Най-често те вече имат две деца.

“Именно грижата за деца и майчинството играят важна роля за задържането на жените извън пазара на труда и образованието”, обясняват експертите.

Връстничките им, които учат или работят, обикновено не са женени и живеят с родителите си до по-късна възраст или самостоятелно без деца.

“При неактивните млади мъже има много повече ситуации, в които те живеят сами. Неактивният мъж е декласиран, необразован и с по-труден достъп до пазара на труда. Жените от своя страна пък се отдават на домакински труд в семейства с повече деца и завинаги се отказват да се върнат на работа или да учат. На практика те са заети с грижа за домакинството, а това в статистиката нито влиза като заетост, нито като образование”, обяснява още Николов.

Най-голямата група от тези, които нито учат, нито работят, е при домакинствата от над 6-7 души. Работещите или учещите младежи пък живеят предимно в 3- и 4-членни семейства.

“Повод за притеснение е големият брой на висшистите в групата на неактивните – почти 50 хил. души. В комбинация със среднистите и тези с професионално образование те представляват около 50% от неактивните младежи”, обясняват от ИПИ.

Три пъти повече от неактивните мъже с висше образование са жените с диплома от университет – над 36 000 жени с висше образование не работят и не учат.